Marcel the Shell with Shoes On

Готов ли си?

Така мисля.

В ефир си.

Какво значи това?

Ще започна с няколко въпроса. - Ясно.

Трудно ли ти е? Тежко ли ти е, откакто...

Не точно по начина, по който си мислиш,

но е всеизвестно,

че за колония са нужни поне 20 раковини.

Че трябва да сме поне толкова, за да не загинем.

Ясно.

Отначало си мислех, че няма да оцелеем.

Но понякога трябва да забравиш правилата

и да си кажеш: "Правилото е, че искам да живея добре

и да остана жив...

Не само да оцелея, но да живея добре."

Опиши ми какъв е животът ти в момента.

Моят живот ли?

Оценявам хубавите му страни,

но бих действал различно, ако все още бях с другите.

Но те не са тук.

Обаче си имам електрически миксер.

Готов ли си?

Не искам да се чува моят глас. - Ти решаваш.

Затова не ми задавай въпроси.

Добре.

Какви са вашите? Да познаваш готвачи? А ако се счупи?

Ял ли си малини?

Какви са на вкус?

Ще ми задаваш ли въпроси?

Ехо?

Боже, странно е.

Ако задавам въпроси, ще се чува гласът ми.

Сега сме само двама.

Аз самият

и баба ми Кони.

ЧЕСТИТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Когато тук живееха мъжът и жената, бяхме много.

Имаше повече звуци и миризми,

повече неща за казване,

защото имаше с кого да говориш.

Ето я сцената. - Чудесно!

Нагоре.

Напоследък е по-тихо.

Снимаме. Да пробваме звука.

Да пробваме звука ли? Как...

Кажи нещо. - Ясно.

Здравейте. Казвам се Марс... Мар...

Не ми е за пръв път.

Казвам се Марсел.

Отчасти съм раковина, както виждате сами,

но имам и обувки,

а също...

Имам и лице.

Това ми харесва у мен. Харесвам се,

а имам и много други хубави качества.

Беше идеално. - Добре.

Сега записваш околните звуци ли?

Да.

Пази тишина за 30 секунди.

Колко дълго ще...

За какво ти са тези записи?

За документално филмче, което може да пусна онлайн.

Онлайн? - Да.

Нищо не разбрах.

Сърби ме. Да не записваш?

Да. - В момента?

Да.

А какво искаш да правя?

Каквото правиш обичайно, все едно ме няма.

Откъде взе въжето? - Това въже ли? Ще ти покажа.

Вземам тези валма косми от банята.

Те са най-здравите.

Трябва да ги разплетеш и ще видиш, че са много дълги и здрави.

Обаче...

Защо се смееш?

Наричаме ги "жилави косми".

Това е градината,

група дървета, които дадено общество поддържа живи.

Обичам да им говоря,

а те обичат да им пускам класическа музика.

Моцарт и Брамс. Така растат по-бързо.

Това е моята хлебна.

Представлява спалня,

но аз спя на филия хляб.

Само те поздравява.

Всъщност идеята да имам куче ми харесва.

Боже, мога да подуша лицето му.

Но вместо това разкарвам топче, вързано на косъм.

Обичам те.

Хайде, ела. Точно така.

Казвали са ми, че главата ми е твърде голяма за тялото.

А аз питам: "В сравнение с какво?"

Случва се да няма начин да се почеша

и тогава просто стоя неподвижно.

Сърбежът ме обзема и после...

Прогонвам го с крясък.

Той ли е най-добрият ти приятел?

Не познаваш ли други?

Други хора или...

Хубаво.

Никога не става от раз.

Не.

Да му се не види.

Хайде де!

Стана!

Пропускаш всички удари, които не правиш.

Това беше цитат. Не е моя мисъл.

Казал го е един известен спортист на име Уейд...

Уейд Гансди.

Как го каза? - Уейс...

Уейл...

Уейл Генски.

Да не е Уейн... - Генски. Уейл...

Уейн. - Така ли се казва?

Уейл Джецки?

Не.

Уейк, Лейк, Джейк?

Уейн Джет...

Това са запасите ми.

Ето ги най-важните неща.

Два бадема, 12 фъстъка.

Най-основните храни.

Сушени боровинки и стафиди,

но боровинките се слагат отстрани, защото са лакомство.

Това да не е инхалатор?

Нещо като пързалка е.

Всъщност не знам какво е. - Откъде го имаш?

От човек, който остана тук за една нощ.

Защо? - Взе ли нещо от мен?

Какво ти има?

Не знаех.

Дай го. - Не знаех какво е.

Значи това е всичко.

А после какво?

Хората ще го гледат в интернет.

БАТЕРИЯТА ВИ Е ПОЧТИ ИЗТОЩЕНА

Не. Содата ти почти свърши.

Изчакай малко.

Добре.

Защо ти трябва...

Защо ти е почистване,

след като тя само мести вещите и разваля обстановката?

Не е така. В момента мие чиниите.

Тя е предвестник на прахосмукачката.

Не мога да я отпратя. Ден за чистене е.

Но защо? - Тя е наета

от дамата, която е хазяйка в "Ербиенби".

Как го каза? - "Ербиенби".

Какво е "Ербиенби"?

Това си ти. А коя е тя?

Чакай, какво?

Това е къщата отвън. - Да.

Да не би това място да се е превърнало в компютърен хотел?

Да, донякъде. - Защо реши да дойдеш тук?

Трябваше да напусна дома си и ще остана, докато намеря нов.

Защо трябваше да напуснеш?

Лично е.

Добре.

Говорил ли си с други наематели?

Обикновено не ни забелязват.

Трябва да отида да нагледам баба Кони,

ако тази жена ще пуска прахосмукачката.

Ето го моя джип.

Хубаво е, че не ми пука особено за тази кола,

защото нямам представа накъде съм се насочил.

Какво беше това? Извинявай.

Не, Артър.

Дано да е тук, точно зад ъгъла.

Ето я.

Успокоих се.

Може ли да изчакаш тук,

защото мисля, че като види теб и камерата,

може да се...

Нека да я предупредя.

С кафява коса е и носи очила.

Искаш да се махна ли? - Не! Искам да останеш.

Внимавай къде стъпваш. - Да, знам.

Доведох го. - Какво снимаш?

Документален филм.

Вид филм, в който никой няма реплики,

а докато го снимат, не е ясно какво представлява.

Не е ли така? - Нещо такова.

Създавам кратък видеопортрет.

За Марсел ли? - Да.

Документ... Филм ли? - Да.

Той показва истината, така мисля.

Истината за Марсел ли?

Надявам се. Или може да извърти думите ми и да изглеждам като пълен...

Това ли е градината?

Да. - Хубава е. Благодаря за ароматите.

Къщата ми беше много популярна.

Имах много приятели.

Ако някога, преди много години, някой ми беше казал,

че ще прекарвам толкова време в градината,

щях да реша, че се шегува.

Виждаш ли тези?

Може да ги усетиш.

Не са съвсем узрели, но скоро ще бъдат.

Не беше лесно.