To Be Continued (투 비 컨티뉴드 / Too Bi Keontinyoodeu / We Became Stars)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Дали да оставим момчетата да се оправят сами?

Сан Ха ще дойде довечера. - Не говоря за репетицията.

Дали Ън У се е върнал или е осъзнал, че си е загубил спомените?

Няма да разберем, докато не се случи с нас.

Ще полудея.

Ами ако си изгубим спомените?

Ами ако никога не се върнем? Без спомени?

Може и да стане…

Забрави. - Хайде, да тръгваме.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ "Когато мечтите станат реалност"

А Рин, няма ли да си ходиш? - Тръгвай без мен.

17 Август, 17:00 часа Ън се скара отново с Бин.

Наистина ли няма да идваш на училище?

Не знам.

Може би засега не.

Не знам за друго,

но как ще издържа, без да те виждам?

Спри да се шегуваш.

Кога съм го правил?

Двамата сте като деца, карайки се за играчка.

И двамата сте глупави.

Има някои неща, които жените никога няма да разберат.

Но в крайна сметка, двамата преследвате една мечта.

Защо губиш ценно време?

Дори да видя прекия път, пак не бих тръгнал в тази посока.

Наистина не знам защо съм такъв.

Може би не съм дорасъл.

Епизод 5

Виждайки Ън У толкова разстроен,

се чудя дали да ходя в тренировъчната зала.

Аз няма да ходя.

Трябва да се сдобрят скоро.

Помниш ли миналият път кога се оправиха?

Мисля, че беше "есенеска".

Ем Джей, защо използваш тази дума?

Мислех, че ще е забавно.

Нямаш чувство за хумор, скучен си.

Не се шегувай с мен!

Мислех за това, но съм забравил.

Как се оправиха?

Предполагам, че…

А Рин. - Да, заради А Рин.

Помня, че Ън У съжаляваше за недоразумението.

Нали? - Да.

А Рин действаше като посредник. Това е.

Беше по вина на Ън У.

Той е твърде горд. Чувства се посредствен до Сон Хьок

и си го изкара на Бин.

Не това стана. - Какво имаш предвид?

Постоянно се е сдържал и накрая си го изкара на Бин.

Е, мисля, че няма за какво да се притесняваме.

А Рин ще се погрижи за всичко.

Това истина ли е? - Изплаши ни!

Ча Ън У си го е изкарал на Бин? - Всъщност…

Какво точно чу?

Вие двамата!

Какво? Не се получава?

Кога дойде?

Винаги ме питаш едно и също. - Винаги?

Не, нищо, говоря си.

Зает ли си? - Не, защо?

Имаш ли време да поговорим? - Разбира се.

Ами, всъщност, откъде да започна? - Ей, Ча Ън У!