Candyman

Кендимен, хей, Кендимен...

Съберете се завчас, Кендимен е тук при вас.

Нещо сладко ти се хапва? Шоколадче, може би?

Или малцово бонбонче? Лукче? Само си кажи.

С право идвате при мен, защото аз съм Кендимен.

Мога слънчева искрица да поръся със росица,

после с малко шоколад знам да правя чудеса.

Кендимен,

о, Кендимен го може.

Кендимен го може, защото смесва всичко със любов

и света твори изкусно във местенце чудно вкусно.

Кой е този, който може във въздишка да загърне седмоцветната дъга,

да я топне в слънчев сноп накрай и да спретне чуден пай?

Кендимен.

Кендимен го може.

Кендимен го може, защото смесва всичко със любов

и света твори изкусно във местенце чудно вкусно.

Арестуван си.

На колене.

Не съм сторил нищо.

Горе ръцете!

Уилям, казах ти да занесеш прането.

-Били, къде тръгна? -Да занеса прането.

-Ще вземеш ли и моето? -Не.

Шърман ще те научи теб.

КАБРИНИ-ГРИЙН

Кажи ни, ако го видиш.

Не искаме повече да плаши децата.

ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ЧОВЕК?

Това е положението. Онези деца...

Още го издирват.

Просто не излизай по тъмно.

И аз това казах.

ПЕРАЛНЯ

-Няма нови сведения. -Не знам.

Чухме странен шум от сградата.

Отиваме да проверим.

-Притесняваш ли се? -Какво?

Правиш така с бутилката.

КАБРИНИ-ГРИЙН

-Нервничиш. -Не.

-Не. -Да.

Ти притесняваш ли се?

Не, нали ще ставам пръв приятел на сестра ти?

Ти как би се чувствал?

Добре съм.

Какво е това вино? "Уолгрийн"?

"Ротшилд"?

Имаме и мускат, ако предпочиташ.

Може и да си поръчаме.

Твоя ли е?

Да, много е стара.

Сърди се, че я окачих.

Човек все някога трябва да продължи напред.

Само дето ти не си рисувал от около две години.

Защото ти си моята муза, а не те виждам често, Трой.

За бога, спри.

-Прекаляваш. -Благодаря.

-Давай. -Нека да подиша.

Още се цупи, че ползвахме друг агент.

Личи си.

Ужасно е. Как го търпиш?

Не, скъпи, ти не разбираш от имоти в Чикаго.

Явно те харесва,

щом си врътка така задника.

Той не си ли е такъв?

Минала си се, Бри. Не е важен само интериорът.

Близо е до галерията.

Много практично.

Кое му е лошото?

Нищо.

Сто пъти казах на сестра ми, тук витаят призраци.

-Навсякъде е така. -Трой, не започвай.

Защо ти беше да избираш район, наричан Смоуки Холоу?

После Литъл Хел и как беше?

Комбат Али?

-А сега как се казва? -Кабрини-Грийн.

Бил е общински проект.

Достъпни жилища с особено лоша слава.

Никога не се знае.

Да, после ги събориха и направиха всичко лукс.

В превод, белите построиха гето,

а щом осъзнаха какво са направили, го събориха.

-Без да се засягаш. -Няма нищо.

Просто са го направили годно за живот.

Щях да ти уредя по-добра сделка.

Казваха, че ще го подобрят

и местеха хората.

Но всъщност събаряха квартала, за да застроят около него.

Също като тук.

Искате ли страшна история?

-Не. -Лошо!

Аз гласувах с "не".

Трой...

Господи.

Сериозно?

Дано да е добра.

Това е история

за жена на име Хелън Лайл.

Бяла студентка, която пишела дипломна работа

за градските легенди на Кабрини-Грийн.

За тази цел тя няколко пъти идвала в Кабрини-Грийн.

Задавала въпроси, снимала графити

и хора.

Докато един ден...

тя просто...

превъртяла.

Обезглавила един ротвайлер.

Докато дойде полицията,

тя вече киснела в локва кръв в един от апартаментите.

Да бе, глупости.

-Трой! -Глупости!

-Откъде го чу? -Да убие ротвайлер?

-Това е прекалено дори за теб. -Има статии за това. Проверете.

Властите я прибрали,

но избягала почти веднага.

И се развилняла.

След себе си оставяла диря от трупове и тогава...

било отвлечено бебе от квартала.

Майката била съсипана. Всички го търсели,

но безуспешно.

В нощта на ежегодния лагерен огън,

когато се събрали всички жители на Кабрини,

Хелън се появила,

понесла жертва за приношение.

С бебето в ръце тя хукнала към огъня, но бързо я настигнали.

Казват, че била обезумяла, съпротивлявала се ожесточено.

Но успели да спасят бебето.

Докато всички се суетели около него,

Хелън се изправила

и влязла право в огъня.

На това място тя умряла.

Изгоряла в огъня

насред Кабрини-Грийн.

Розето ми още ли е във фризера?

Не искаш ли мускат?

Мускатът е десертно вино.

Чао, Бри.

Обичам те. Беше ми приятно.

Започвай да рисуваш. Стига те е издържала сестра ми.

Остави гирите и хващай четката.

-Трой... -Стига!

Забавен е.

Говори глупости.

Той е прав.

Радвам се, че Трой най-сетне излиза с някой нормален.

Бях се изтощила да общувам с европейски модни дизайнери.

Ехо?

Клайв кога ще идва утре?

В 10:00.

Доволен ли си от това, което ще изложиш?

Мисля, че да.

Може да хареса някои неща.

Добре.

Май наистина е убила ротвайлера. Да му се не види!

Все едно.

Няма да изперквам в новия си апартамент точно преди лягане.

Новият ти апартамент е защитен от призраци.

Пишеше го в обявата.

Нашият нов апартамент.

Съжалявам.

Ела тук.

Кой си ти бе, човек?

Ами...

Това е Антъни Маккой отпреди две години.

Искам Антъни Маккой от бъдещето.

Искам бъдещата черна надежда на чикагското изкуство.

На този човек осигурих самостоятелна изложба, щом завърши.

Изобщо не ми се занимава да ти търся заместник за лятната изложба,

но само ти не си ми показал това, което ще излагам.

Работя над нещо ново.

Изрови нещо от историята ви.

Мисля да направя нещо за общинските проекти.

-И за превъзходството на белите... -Белите хора.

Как то създава окаяни места за цветнокожите общности,

особено за чернокожите.

Като твоя квартал.

Да, Бронзвил.

Саут Сайд малко се изтърка.

Или пък Кабрини-Грийн.

Гладна съм.

И аз.

Чао. Не забравяй, че майка ти ще идва.

В 19:00.

Чао.

КАБРИНИ-ГРИЙН ПРЕДИ И СЕГА

КАБРИНИ ТАУЪРС СЪБОРЕНИ КЪЩИТЕ ОСТАВАТ

ХЕЛЪН ЛАЙЛ

ОГЪН ХЕЛЪН ЛАЙЛ

БЕГЪЛКАТА ХЕЛЪН ЛАЙЛ ЗАГИВА В НЕЗАКОННА КЛАДА

Навремето почти не се вясваха тук.

Освен за да приберат някого.

Но това беше отдавна.

Сега няма отърване от тях.

Нощем стоят на пост пред обитаемите къщи.

По една полицейска кола в двата края.

Пазят ни.

Или ни пазят да не излезем.

Отдавна ли живеете тук?

Да, още отпреди да съборят блоковете.