The Odessa File

25.000

ИЗРАЕЛ 23ти СЕПТЕМВРИ 1963

Хана, ще ни извиниш ли?

Това, което искам да ти кажа е свръх секретно, разбира се.

Египет разполага с ракети базирани при Хелуан.

Целите им са Акра, Хайфа, Тел Авив, Яфа.

Това ще е първият удар,

вторият ще се разпростре из цялата страна.

Ракетите са със специални бойни глави

съдържащи бубонова чума и стронций 90.

Успеят ли, това ще е краят на Израел.

Очакват само завършването на системата за радио-управление,

без която не могат да ги насочат.

Получих това:

Учени разработват системата за управление

някъде в Германия под прикритието на напълно легална фабрика.

Не можем да ги виним, дори не подозират, че работят за O. D. E. S. S. A.

Работата им почти е приключена.

Давид, трябва да открием тази фабрика бързо!

Отлитам още довечера.

Филмът се базира върху едно прилежно документирано разследване.

Тайното общество O. D. E. S. S. A. е съществувало реално.

То е обвързвало бивши членове на хитлеровата ес ес,

сред които и Рошман - "касапинът" от рижкия концентрационен лагер.

Насър иска да създаде ударна сила от 400 ракети

и да заличи Израел от лицето на картата.

Ключовите му учени са основни разработчици на бившата ракетна програма на Хитлер.

Поради обясними причини имената на някои лица и местности са променени.

ХАМБУРГ 22ри НОЕМВРИ 1963

ДОСИЕТО O. D. E. S. S. A.

по романа на Фредерик Форсайт

с участието на Джон Войт

Мери Там Мария Шел

Дерек Джакоби Питър Джефри

Клаус Льович Курт Мейсел

Ханес Месмер Гарфилд Морган

Шмуил Роденски Ернст Шрьодер

Гюнтер Страк Ноел Уилман

и Максимилиан Шел

Вие сте с мрежата за радиопредавания в ефира на Западна Германия.

Прекъсваме тази програма с директна връзка от САЩ,

от където ще получим текущи сведения за състоянието на президента.

Говори Вашингтон.

Току-що получихме потвърждение, че президентът Кенеди е мъртъв.

Джон Ф. Кенеди почина в болницата Паркланд,

след като бе прострелян по-рано днес в Далас.

Госпожа Кенеди остана край съпруга си

докато хирурзи извършиха спешно кръвопреливане,

но спасяването живота на президента бе невъзможно.

Ще бъдем...

Събитията, които могат да променят историята понякога зависят от най- невероятния шанс...

Ако не бях спрял край бордюра нямаше да ме хване светофара,

нито щях да видя линейката...

Никога нямаше и да чуя за Соломон Таубер или Едуард Рошман,

нито да се замеся с агентурата на Израел

и злодеите-убийци стоящи зад O. D. E. S. S. A.

Тази нощ бях просто репортер с наострен нюх за някоя история.

Преса.

Съжалявам, не можете да влезете.

- Какво става? - Попитайте в управлението.

Карл!

- Здравей! - Не си прави труда, нищо интересно.

Какво се е случило?

Самоубийство. Един старец се отровил с газ,

не заслужава и два реда.

Чу ли за Кенеди?

Да.

Само за момент.

Добре!

- Какво имаме там? - Разни вехтории на стареца.

- Занеси ги на бюрото ми. - Разбрано.

- Прав си. Колко ли хора са умрели само тази вечер,

но утре всеки ще иска да чете за Кенеди.

Да. Е ще трябва да тръгвам, Петер.

И се пази от неприятности!

Новият президент положи клетва

на борда на самолета, превозващ тялото на Джон Кенеди към Вашингтон.

С треперещ от вълнение глас,

една съдийка от Далас му даде официалния лист с клетвата.

Госпожа Кенеди все още носи окървавената рокля,

с която държа в обятия умиращият си съпруг...

Това е ужасно.

- Знаеш ли колко можеш да получиш дори само за една снимка

на човека който стреля?

Със правата от синдикатите, поне към два милиона марки.

Хубава тема в случая, няма що!

Направо ме плашиш.

Е, какво съм казал?

Не знаеш какво каза?

Това, че си паразит.

Преживяваш от чуждото нещастие.

- Аха, добрият стар разговор на тема работа...

това ли било?

- Хайде, Сиги! - Уморена съм. Работих цяла нощ.

И какво работи?

Танцува полугола пред сбирщина старци...

- Докарвам за седмица повече от теб за цял месец!

Освен това не са старци.

Някои от тях са дори доста по- атрактивни от теб.

Искрено се радвам за теб!

Не съм сигурна, че някой ще ти плати ако се разтанцуваш наоколо полугол.

Знаеш ли, трябваше да се съгласиш на редовна работа в "Комет",

тогава може би нямаше да се налага да работя в клуба.

- Искаш да се превърна в някакъв безличен списвач без амбиции?

Ти СИ без амбиции!

Добре, свободната практика е...

непостоянна работа,

но когато падат пари, са много.

Харесвам работата си,

върша я добросъвестно и усърдно

и държа на нея точно, защото е необвързваща.

- Да знаеш, Сиги много допадна и на двама ни с Моника.

- Е, и вие с Моника ми допадате... - Не сте ли мислили за деца?

Страхотни сте с децата, Петер!

С децата на някой друг, да.

Имаше ли някаква определена причина да ме поканиш на този обяд,

защото ако продължим с тези увещавания за сватба,

може да се превърне в край на едно чудесно приятелство!

Исках да ти предам това.

- Какво е то? - Четиво.

Лежеше край тялото на стареца, който се обгази снощи.

- Нещо специално? - Ще видиш,

но е собственост на полицията.

Не би трябвало да ти го давам, така че, пази го!

Разбира се, Карл!

Благодаря!

Името ми е Соломон Таубер.

Живях толкоз дълго, заради едно единствено нещо, което исках да направя...

Приятелите, които познавах, изстрадалите жертви от онзи лагер отдавна си отидоха,

останаха само нашите гонители.

Виждам лицата им на улицата всеки ден,

а нощем виждам лицето на жена ми, Естер.

Помня как се притискаше към мен във влака

докато потегляхме от гарата към Рига.

Три дни и три нощи, натъпкани като добитък в конски вагони от Берлин,

без храна, без вода,

мъртвите, а те бяха доста, просто се търкаляха сред нас...

Там го видях за първи път.

Капитан Едуард Рошман, ес ес комендантът на лагера.

"Касапинът".

Всеки ден пристигаше нов влак с още затворници.

Много от жените, децата и възрастните

Рошман изтребваше още с пристигането.

Те имаха по- голяма стойност мъртви.

Техните дрехи, вещите, зъбите, струваха пари.

В онази година Естер и аз оцеляхме.

Преди войната бях архитект

и разбирах достатъчно от дърводелство, за да работя качествено.

По дванайсет часа на ден тежък труд в работилниците на лагера,

или в дъскорезницата и сечището в премръзналите влажни гори край пристанището.

През настъпилата зима, понякога си мислех, че Естер няма да оцелее.

Гладът, студът, постоянните унижения

сякаш бяха пречупили духът й и волята за живот.

И все пак в сравнение с някои ние направо бяхме късметлии.

На много от затворниците не даваха изобщо храна,

докато не ги уморят от глад.

Рошман си имаше любимо занимание,

обичаше да унищожава човешки същества.

Първо душите, после телата им.

Понякога Рошман се забавляваше

като риташе умиращите, скупчени по земята, голи,

лишени от достойнство и всякаква надежда.

Обичаше да гледа как ги ръфат кучетата докато все още дишаха.

Веднъж видяхме един странен фургон

боядисан в сиво да чака край портала на лагера.

Бяха му изрисували прозорци,

а в тях развеселени хора тръгнали на излет.

Когато мина наоколо, на работещите в полето отвъд оградата

сигурно се е сторило, че ни организират нещо като празнично увеселение

с ядене и пиене в него.

Накарали бяха и няколко затворника- музиканти да свирят,

съвсем като на тържество.

Много скоро обаче открихме, че фургонът има съвсем друго предназначение.

Рошман го бе превърнал в газова камера.

Изгорелите газове от двигателя влизаха вътре

и всеки попаднал там се задушаваше до смърт.

Онзи поглед в очите на Естер остана с мен завинаги.

Със смъртта й умря и душата у мен!

Но тялото и умът ми оцеляха.

Бях решен да преживея и някой ден

да разкрия пред света какво стори Рошман там с нас.

Петер?

Петер!

Минава осем!

- Не трябваше ли да си вече в клуба? - Опитах да повикам такси, но не успях...

За какво ти е това такси, нали винаги те карам?

Между 1941 и края на войната

в Рига са изпратени над 200,000 германски евреи.

Живи са успели да излязат само 400.

В късната 1944, все по- често до нас долиташе тътенът на минометен огън.

Носеха се слухове, че руснаците са завладели покрайнините на Рига,

и ще изтласкат германците в отстъпление.

На 11ти Октомври, петдесетина от нас, оцелелите, откараха при доковете.

Помагахме на ранените войници да се качат на кораба,

когато Рошман пристигна с щабната кола

и разпореди да слязат отново на брега.

Искаше да го присвои за ес ес.

Капитанът бе мъртъв още преди да докосне земята.

Един медал изпадна в снега -

рицарски кръст с дъбови листа.