War of the Worlds 2: The Next Wave

ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ 2: СЛЕДВАЩАТА ВЪЛНА.

Никой не ги видя да пристигат.

Хиляди астрономи наблюдаваха небето, търсейки извънземен живот.

Но никога не узнахме какво ни удари.

Първоначалната атака беше опустошителна и със световен обхват.

Докато сърфирахме в Интернет и се редяхме на опашка, за да купим

кафе с мляко от соя, те имаха нужда само от едно нещо за да оцелеят.

Нашата кръв.

Но докато ни ловяха, имаше нещо, което беше изненада за тях.

Бихме се.

Всички армии на света, всички обитатели на Земята...

до последният микроб се обединиха, за да ги пратят отново там, откъдето дойдоха.

И всичко се свърши.

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО.

За някои кошмарът едва започваше.

Хайде!

Не!

Сиси! Сиси!

Сиси!

-Сбогом! -Не. Не ме оставяй!

-Пусни ме! -Не!

Ще се оправя!

-Татко! -Няма "татко"!

-Трябва да слушам базата непрекъснато, знаеш правилата.

-Винаги говорят едно и също, бла, бла, бла.

-Браво, заредил си батериите до половина, добра работа!

Трябва ли да работиш тази нощ?

-Тази нощ, утре, всички нощи, знаеш го, сине.

Честит рожден ден, тате!

Какво?

-Отбелязвах си дните, така че, честито.

-Откъде взе това? -Ами... От "денонощния магазин".

-"Денонощния магазин" ли? Какво съм ти казвал за това? Няма да излизаш от тук без мен.

Как да те изненадам, като все те няма? Нищо няма да ми се случи.

-Откъде знаеш? -Ще умра от скука.

Алекс.

Благодаря, че си се сетил за рожденния ми ден.

Трябва да разбереш, че ти си всичко, което ми остана.

Знам.

-Ще приготвя вечерята. -Честито!

Добро утро, тате.

Приготвих закуската, консерва боб, но ще си представим, че са арепас (царевични питки с пълнеж).

-Алекс, слизай от колелото и се спасявай.

Това са последните батерии.

-Ако обещаеш да стоиш тук докато се върна, ще донеса още. Ok?

-След колко време? -След 7 или 8 часа.

-Това е цяла вечност. -Имаш картофки.

Стари.

-Ще ти запазя това. Сода и картофки, и ще бъде цяла фиеста.

-Мога да дойда с теб. -Вече говорихме за това.

Не знам какво има навън. Чакай ме тук.

Много е тъмно и студено.

Не си сваляй палтото.

-Останаха само две клечки. Не оставяй свещта да угасне.

Имам една идея.

Това е часовникът ми. Алармата ще звънне в 8 часа.

Ще се върна преди да звънне, обещавам.

Добро момче си.

База и Лаборатория на Свободните войски.

Шестнадесет.

-Джордж. -Как си, Нейт?

Радвам се да те видя.

-Познаваш ли Виктория? -Виктория Рейли, приятно ми е.

Работеше за НАСА, когато имаше НАСА.

Готвеше се за полет със совалката преди инвазията.

Помага ни да декодираме езика на крачещите канонерки.

-Как така? -След първата инвазия...

заловихме някои от крачещите канонерки. И ги дешифрираме.

Успяхме да заместим някои кодове и да разберем някои неща...

но ни липсва шифърът.

-Ами по-добре работете бързичко. -Защо?

Мисля, че са се завърнали.

Има непредвидени събития тук, тук и тук.

Интересното е, че са точно извън магнитния полюс на Земята.

-Кога си получил тези данни? -Преди 4 дни.

-Казваш, че се приближава връх? -Промяна на материята.

-Ефектът Соршайър? -Вероятно.

-Какво е това? -Една възвратима кухина,

която предизвиква колапс на времето и пространството.

Това е една теория.

Също и извънземният живот, нo...

-Проведохме много симулации преди да изстреляме совалката.

Никоя не включваше дупка.

Какво прави тази дупка?

-Отвежда те от точка A до точка B чрез недоловими времеви скокове.

-И можете да стигнете от тук до Марс за...? -Една наносекудна.

-Точно така. -И не предвидихме първата инвазия.

-Точно така. -НАСА не откри нищо.

Нито данни, нито признаци, докато всичко вече беше факт.

Потвърдих моите разсъждения чрез радиовълни.

-Какъв е твоят компонент DC? -Батерии.

Тогава това са само разсъждения.

-Затова дойдох, вие имате апаратурата, а аз не.

-Можем да анализираме звука на радиовълните и да установим честотите.

-Виктория, провери това. -Разбира се.

Ако има еталон за интелигентност, ще го открия.

-Изглежда, че Виктория знае за какво говори.

-Джордж, Би трябвало да работиш тук. С нас.

Елате да живеете тук, ти и Алекс, по-сигурно е.

Имаме и други деца, дори имаме училище.

Помисли си. Можеш да ни бъдеш полезен.

Ела, искам да ти покажа нещо.

Това е част от нашата работа.

Крачещите канонерки измряха при първата инвазия заради един вирус.

Експериментирахме с различни типове, като създадохме една смес.

-Тя знае ли? -Тя го направи. Работи с нас.

Вирусът е ключът.

Сигурни сме, че това ще ги победи.

Последвай ме.

Това остана от защитата на първа линия. Флотът.

-Приличат на F22. -Усъвършенствани с тяхната технология.

-Как така? -Виктория създаде един код,

който ни позволи да откраднем технологията им.

С тези данни захранихме тези изтребители, за да могат да се бият и в космоса.

-Това между другото. -Какъв е таванът на полета?

-Това е проблемът. Знаем, че достигат до атмосферата.

Но не сме сигурни, че ще стигнат до екзосферата.

-Трябва да хакнете отново кода. -Точно така. За това ни служи крачещата канонерка.

Знаем, че съществува поле, което ги предпазва, когато навлизат в екзосферата.

Трябва да ти покажа още нещо.

-Това е...? -Да. Това е.

Мъртво ли е? Живо ли беше?

-Така мислим. -А корабът е бил форма на живот?

-Кибербиотична. Не прилича на нищо, което сме виждали.

-Откраднахме технологията на този кораб. -Наистина ли е мъртво?

-Господи, надявам се, че да. Виктория е вътре.

Хайде да я видим.

Мислим, че това е някакъв тип клетка.

Имаше очевидци, които разказват как са отнасяли хората до търбуха на кораба.

Това, което се случи после... Е, добре.

Господа, искам да видите това.

-Къде сме сега? -В контролната зала.

-Без прозорци или фиксирана геометрия? -Точно така.

Но забелязах, че това води до този върхов генератор.

Или поне така помислих. Но всъщност виждаме един модулатор на честоти UHF.

Добре де... сравнително казано.

-Като предавател? -Точно така.

Свързва кораба-майка с крачещите канонерки.

Използва нашите сателити като радиофар. Вече знаехме, че тяхната трансмисия...

използва много сложна октагонална верига от числа,

но досега екипът ми не успя да преведе нищо. Все пак,

след като успяхме да възпроизведем алгоритмите на техния сигнал,

Г-н Хърбърт откри код. Вижте това.

Живо ли е?

-Да, това се опитвам да ви кажа. Въведохме определена честота на сигналите и... Хоп!

-Невероятно. -Това е ключът.

Ще уведомя майора.

Много добра работа!

-Майор Крамър, трябва да поговорим. -Проклятие, вижте кой е дошъл!

-Здравейте, сър. -Радвам се да те видя, Джордж.

Как е съпругата ти?

-Съжалявам, Джордж. А Алекс? -Много добре, расте бързо.

-Радвам се. Запознахме се с Джордж по време на инвазията.

Живеехме заедно известно време в Блекуотър.

Страхотно семейство.

Радвам се да чуя, че Алекс е добре.

Благодаря, сър.

Мисля, че намерихме ключа.

Изчислих траекторията и мисля, че открих източника на последната атака.

Има вероятен вход в Роузенбридж.

-Скок във времето ли? -Това го видях в моя телексоп.

Около 400 квадратни мили. Това беше миналата седмица.

Вижте това.

Това е от преди 4 дни.

Това е слънчево петно или нещо подобно, нали?

Мисля, че е корабът-майка.

-Това е голямото петно. А тези точици?

Вярваме, че това са по-малките кораби, които излизат от дупката.

Можете ли да го докажете?

-Опитахме се да поправим връзката с космическия телескоп Хъбл.

Ако още функционира, ще можем да се опитаме да намерим нещо.

Да го направим, трябва да съм сигурен, че е така.

Джордж, остани като координатор, аз се заемам с твоите неща.

-Бих се радвал, но трябва да отида в къщи при Алекс.

-Доведи го в базата. А дотогава заеми се с връзката с телескопа.

-Вики, искам спешно корабите в готовност.

-O, не, резервоарът е празен. Проклятие.

Извинете.

Нуждая се от гориво.

Благодаря.

Идвам просто за горивото.

Резервоарът е празен и ме остави преди няколко мили. Вие сте моето спасение.

Какво имаш?

Купони за храна за 2 седмици.

Четири купона...

Три галона.

Три галона? Та това прави около 10 галона!

10 галона ли?

Виж, Ok.

Ако ми дадете часовника си, ще ви дам 4 галона.

-Нямам нищо. -Днес не е щастливият ти ден.

Дай му 3 галона.

-Гадняри. -Приятен ден!

Тате?

Тате!

Алекс, не!

Защо?

Защо ми причиняваш това?

Аз не съм смотанякът Йов!

Не можеш да вземеш жена ми, сина ми, живота ми и да ме оставиш тук!