The first 200 lines.
Каръка може да изглежда добре външно, но е някак странен.
Имате 1 час да направите рекламата.
Зъб за зъб, лайно за лайно.
Животът ми зависи от това интервю.
Казвате се Джи На, нали? Май сме се засичали.
Може би затова името ти е Джи На.
Стой мирно.
Магическа целувка. - Не я използвай повече.
Какви харесвате, директор Канг? - По-добре да умеят да пият.
Ако продължиш така, сигурно ще останеш.
Искаме парк с история.
Не си ли чула за Сентрал Парк?
Господинът е много по-честен, отколкото си мислиш.
Какво мислиш за мен?
Ю Джи На преследва Каръка още откакто разбра, че той е д-р Семе.
Здравей, д-р Семе.
Ако да се криеш означава да те е страх,
тайните са още по-гнусно нещо.
Ще ти покажа, ако трябва.
Можеш да криеш чувствата си към някого?
Как е възможно това?
Искам те само за себе си.
Хората смятат, че Те Уон винаги се усмихва.
Но зад усмивката му се крие тъга.
Когато Джи На види това, много ще се зарадва.
Какво обикновено правят хората на първата си среща?
Джи На. Джи На.
ГАДЖЕТО МИ Е КАРЪК = Епизод 11 =
Днес работим само за Джи На
Тук ли искаше да дойдеш?
Когато Джи На види това…
Джи На!
Джи На!
Джи На!
Казват, че ако се целуваш с отворени очи,
значи си добър играч.
Аз…
Бях твърде изненадана.
Не можах да се сдържа, съжалявам.
Има ли смисъл в това?
Как можеш да се сдържаш, когато харесваш някого?
Възможно ли е?
Съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам.
Наистина… - Колко още ще се извиняваш?
Дай ми нещо… да се избърша.
Добре.
Заповядай.
Първо онова, сега и това… Какъв ден.
Прекалено е, Чонг Хье Ми.
Искаш ли да хапнем някъде тук?
Почти стигнахме.
Много съм гладен.
Нека първо да хапнем.
Добре.
Трябва да има хубави местенца наоколо.
Не е било нужно да излиза така.
Обичам да слушам тази песен, докато готвя рамен.
Времетраенето й ми върши работа в кухнята.
Разбирам.
Не знаех, че има такова място тук.
Наемите са ужасно високи.
Не е изцяло твое, нали?
Какво? - Няма значение.
Не е моя работа кой държи това място
и кой плаща наема.
Само почакай.
Добре.
Това е "Аглио е олио".
Направих го по-люто, за да се почувстваш по-добре.
Хубаво е.
Благодаря.
Наистина не мога да те разбера.
Рано е за впечатления.
Знаеш как се прави.
Да го изям ли? - Почакай.
Ще махна опаковката.
Много си добър.
Притежавам някои умения.
Ако прибързаш, го проваляш.
Ако искаш да е като хората, трябва да имаш търпение.
Малко по малко, бавно…
Какво си мислиш?
Нищо. Благодаря.
Но не вярвах, че ще поискаш рамен точно на такова място.
Защо не?
Някога ядях рамен и триъгълници всеки ден.
Дори сега не съм ги забравил.
И ти си имал такива дни?
Мислиш, че съм стигнал дотук само за една нощ?
Не съм като родените в богати семейства.
Знаеш ли защо избрах теб?
Видях много неща в теб.
Каквито има и в мен.
Какво значи това?
Желание за живот, надежда,
амбиции, копнежи…
Както и… - Разочарование, отчаяние…
голямо възмущение.
Затова чаках и гледах.
И виждаш ли надежда за в бъдеще?
Стига да не се отказваш.
Готово е.
Хайде да хапнем и да продължаваме. - Добре.
Без десерт?
Има пастички и бисквити.
Защо не донесеш десерта?
Добре… Чакай.
Сам ли направи тези?
Да.
Каква изненада. - Какво?
Не очаквах точно ти да готвиш спагети и да правиш пастички.
Хапни и ти. Чувствам се така все едно се тъпча сама.
Благодаря.
Пастичките имат доста уникални форми.
Форми?
Това всъщност е Пао де Асукар?
А тези са дръвчета.
В книгата "Моето сладко портокалово дръвче"
новакът натиска един бутон
и казва "Това е лифт до Пао де Асукар".
Това казва.
Името означава "Захарна глава".
Планината има доста интересна форма.
И това е дръвче от там.
Значи пастичката е планина,
а бисквитката - дърво?
Да, точно така.
Можеше да го кажеш по-просто.
Добре, че не изглежда като лайно.
Всъщност имам и нещо подобно…
Не, не…
Достатъчно ми е. - Това е хубаво.
Това, което свързва мен и Джи На
е изпражнението.
Направих тази пастичка, та да запомня това.
Разбирам.
Искам да го изям с Джи На…
И после да идем до Намсан да погледаме цветята.
И да се качим на лифта там.
Исках да направим това…
Не искаш ли да останеш с мен?
Разбира се, че искам.
Просто се сдържам.
Никога не съм бил покрай лифт.
Много съм разочарован.
Ще отида с теб. - Какво?
Ще дойда с теб. - Не…
Ще дойда. - Няма нужда…
Хайде. Давай, давай!
Тук ли искаше да дойдеш?
Да, ще се качим по тези стълби и ще стигнем лифта.
Лифт?
Не съм се качвал…
Среща на лифта…
Фантазирал съм си за това.
Романтично е да си фантазираш.
Няма да искаш да играем камък-ножица-хартия
заради стъпалата, нали?
Мислиш ли, че харесвам подобни игри?
Вероятно не.
Тъй като съм на доста висока позиция,
ще върви повече да играем с палиндроми.
Какво? - Палиндром.
Думи или изречения, които се четат еднакво и на обратно. Сещаш се, нали?
Палиндром.
Да, знам.
Знам, че те бива с думите.
Да се обзаложим ли? На победителя се изпълнява желанието.
Какво мислиш? - Изпълнено желание?
Да. - Добре!
За всеки палиндром се качваш 10 стъпала нагоре.
Добре. - Аз започвам.
"Боб".
Разбра ли го?
Прочетено отзад напред все си е същото.
Приемаш ли?
Да.
Качвам се значи.
Добре, сега е твой ред.
"Потоп".
Е? Идвам.
Сега мой ред ли е?
"Виж ума му жив".
Е? Качвам се.
Добре. Твой ред е.
"Антилопата политна".
"И била с алиби".
Нали? Хайде.
Добре. Ти си.
Добре…
Едно… Две…
Седем… - Чакай!
8, 9, 10.
Сега пак съм аз.
"За авер рева аз".
Нали?
Качвам се.
"Анархия и храна".
No comments yet. Be the first to leave one.