The Ferpect Crime (Crimen Ferpecto)

25.000

Translation ZALMEN BEHAR

Какво желаете? - Нищо, просто гледам.

Тези костюми са на разпродажба, и са по последната мода.

Не, не искам костюм.

Казвам го, понеже гледате...

Гледам ги защото така ми се иска. Има ли проблем?

Какво ще кажете за пуловер?

Тук виждам само костюми, а не пуловери.

Да, но...

Млъкни!

Добре, този.

Колко струва?

Този е на разпродажба.

Вече го каза това.

Понеже е на далавера.

Далавера?

Толкова е скъп.

Това е на половин цена в съседния магазин.

Може би тези са по-добри...

Лошо! Лошо! Не се навеждай да го прибираш, за бога!

Никога не се колебай. "Тези са по-добри".

Ти го знаеш, той го знае, всеки го знае.

- Да, но... - Ти се страхуваш от клиента!

- Не, не ме плаши. - Плаши те, мамка му!

Никога не губи инициативата. Всичко направи погрешно.

Кой може да ми каже грешките му?

Дрехите му имат нужда от гладене.

Плаши клиента като го пита какво иска.

Точно така. Никога не го питайте "какво желаете".

Питайте "мога ли да ви помогна?" "Имате ли нужда от съдействие?"

Но никога "Какво искате?"

Глупаво е. Освен това,

той спори с клиента. Противопоставя му се.

Правило номер едно. Клиента винаги е прав.

Дори децата го знаят!

Да не споменавам колениченето,

губейки цялата власт, и използуването на ужасния израз "далавера".

Получаваш нула от 100 възможни.

Момчета,

най-високия резултат дотук беше 12.

Имаме много работа занапред.

Някой получавал ли е стоте точки?

Да.

Веднъж.

Той беше съвършен.

Той ни караше всички да купуваме дрехи.

Занесох си вкъщи баскетболна блуза, а аз мразя баскетбола.

Сложил съм я в рамка моята стая.

Той беше машина. Прочиташе мисълта ти.

Магьосник, звяр...

животно родено да продава.

Никога не съм виждал нищо подобно.

Не съдете по това, което виждате.

Всичко това е временно.

Просто място за сън. Това не е истинския ми дом.

Аз съм просто елегантен човек, който иска да живее в елегантен свят.

Твърде много ли желая?

Междувременно предпочитам да нямам нищо, заобиколен с вулгарни обекти.

Един ден ще се преместя оттук, и ще имам живота, който заслужавам.

Знаете ли какъв е проблема на хората?

Хората нямат вкус. Вижте как се обличат.

Ужасно е. И не казвайте, че това е защото са бедни.

Какво общо с това има да носиш такова сако.

Лично аз предпочитам да умра, отколкото да живея посредствен живот,

като повечето хора.

Знам каква къща искам, каква кола искам,

дори къде са те и колко струват.

40,000 евро плюс ДДС.

Кожена тапицерия, табло от дърво, вграден GPS.

Нещата не се мислят. Просто се правят.

Ако седиш и чакаш, си загубен. Късмета не съществува.

Трябва да си го печелиш, всеки ден.

Възможностите са ей там, чакайки те.

Просто трябва да имаш кураж да ги преследваш.

Никога не се въздържам.

Ако видя, че нещо ми харесва, го сграбчвам.

Затова хората са нещастни.

Те са обградени от неща, които харесват,

но не се осмеляват да тръгнат след тях.

ФерПектно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Без някаква цел, не се постига нищо.

Аз имам цел, един финал, и съм на път да го осъществя.

Добре дошли в моя свят, където всичко е перфектно.

Светлината, музиката, цветовете...

аромата...

- За какво беше това? - За да не ме забравиш.

Как си?

Нервна. Важи ли още за тази вечер?

Десет часа в пробните кабини.

Това е лудост.

Обичам жените. Всичките.

Добре де, почти всички.

Има ли нещо по привлекателно за жена освен необвързания мъж.

Те го надушват. Гледах го в документален филм по телевизия.

Това е нещо генетично, което ги задължава да искат да те оженят.

Женските искат да те контролират, да доминират над теб, и преди всичко,

да се размножават. Трябва да подържат цикъла на живота и всичко това.

Значи избират си мъж, показват си красотите...

и докато си дадеш сметка имаш ипотека,

имаш стадо диви животни които да изхранваш и това е всичко.

Само като си помисля се смразявам.

Това ли е моята съдба?

Не.

Тук си намерих мястото, моето убежище.

Аз съм свещеник в храм на езичници, обграден от моите последователи.

Роксан. Дива и страстна.

Обожава да прави любов в пробните кабини.

Нейните първични инстинкти се проявяват в най-неочакваните места.

Добрия стар Алонсо.

Той ми се възхищава толкова, че ще направи всичко за да ме удовлетвори.

Той е подмазвач, но си го обичам.

- На работа ли сме или какво? - Абсолютно.

Сузана. Женена, с две деца.

Неудържима и очарователна.

Годините на отегчителен семеен живот са я превърнали в секс-бомба.

Хайме, горкичкият.

Не успя да завърши право защото се ожени за бременната си приятелка.

Винаги говори за децата си за да оправдае себе си, но той е добро момче.

Елена. Наивна и недодялана, но нейното тяло е съвършено

Мили Боже, какви гърди!

И каква готвачка. Тези кексчета...

Това е границата.

Тук свършва "Всичко за жената". Моето кралство.

След пътеката, започва тъмната страна. Страховитото "Всичко за мъжа".

Как е.

Добро утро.

Дон Антонио, професионалист. Над 20 години тук.

Харесва си работата. Да облича мъжете.

Въпреки че подозирам, че предпочита да ги съблича.

Въпреки отвратителната му перука,

Антонио е единственият друг кандидат за мениджър на етажа.

Мениджър на етаж.

Знаете ли какво означава това?

Да бъдеш краля. Да притежаваш малко парче от този рай.

Акции в компанията, комисионни от продажбите на всички,

и с времето, шанс да се присъединиш към борда на директорите.

Преди...

Добре, преди беше г-н Емилио.

Спомням си го като безсмъртен бог,

ходеше сред нас, знаейки, че неговата кръв е различна от нашата.

И така беше. Умря от левкемия тази Коледа.

Бам, бам, бам.

Сега поста е свободен, ръководството иска някой от нас двамата да го смени.

Решиха, че ще бъде много забавно

да ни гледат как се разкъсваме един друг.

Продажбите от този месец са решаващи. Или той,

или аз. Няма други възможности.

Готов ли си, шампионе?

Това е последния ден. Ще победиш като нищо. Виждам го.

Носиш ли общите калкулации?

Включително вчера, 90,000 евро.

Ами Антонио?

95,000 евро.

По дяволите.

Не знам как го прави? Продава постоянно вратовръзки и чорапи.

Имам 8 часа, нали?

8 часа започват от...

Започват от...

Задръж, чакай...

Сега.

Здравейте, дами.

- Вие двете изглеждате чудесни. - Благодаря ви.

За мен е удоволствие. Позволете ми.

Какъв приятен мъж.

Ева, опаковай това.

Довиждане, мадам. Вие изглеждате удивителна.

- Какъв ласкател! - Той е неустоим.

- Как вървя? - Добре. Доста добре.

- Какво става? - Познай.

Той продаде нещо голямо.

Няма да повярваш. Смокинг.

- От Новогодишните ли? - Не, от скъпите.

Дето струват...

Това отива много по-добре на очите ви.

Благодаря ви.

Този кучи син. Колко е часа?

- 9:30. - Остава половин час.

Това е невъзможно. Трябва да се продадат 7 рокли, или 4 палта.

Нещо скъпо.

Като плосък телевизор с плазмен екран.

Какво е плазма?

Плазма? Онова нещо дето го слагат в телевизора

Не продаваме телевизори на този етаж.

Трябва да намеря нещо, бързо!

Тогава я видях.

Това беше тя.

Спокойно. Оставете я на мен.

- Но Рафа... - Тихо, ще я изплашиш!

Там беше, точно пред мен.

Разхождайки се сред дамското бельо, като сърна

сред храсталака. Такъв вид дами са рядкост

в тази атмосфера. Дошла е само да прекара следобеда.

Начина, по който носи чантата си. Размахва я напред-назад...

Обещала си е, да не купи нищо само да гледа.

Но в дъното на душата си иска да купува, каквото и да е

да пазарува докато забрави своята болка,

тревогата която я изяжда отвътре, защото тежи 10кг в повече

и никой не я забелязва, тя е самотна...

- Не. - Какво?