Bookie

Боже мой!

Тръгвай! - Накъде?

Все тая, само не тук!

Някой видя ли ни? - Не спирай да вървиш.

Какво да правя с пистолета? - Не знам.

Да го хвърлим някъде. - В гората ли?

Видя ли гора наблизо? - Я се успокой.

Извинявай, малко съм разтърсен. - Малко? Аз се напиках.

Чакай, пистолета. Пистолета!

Дали е мъртъв? - Вероятно.

По дяволите, убих човек. - Да.

Сега не е удобно. Да, 408.

Чакай. Чакай, пистолета.

Да, знам. Хавайският мач още не е започнал.

Да, триста за над "Големия салам". Записах.

Все едно ще спечели! Залогът му е скапан!

Бъзливо копеле.

Прави сте.

Много коравосърдечно, Хектор. - Знам. Много ми е гузно.

Коланите, моля.

Проклетият колан е скапан!

Нали знаете, че ви возя безплатно?

Радвай се, че не ми се убива повече.

Онзи тип мъртъв ли е? - Вероятно.

Да минем да огледаме? - Не, закарай ме у дома.

И теб ли, Рей? - Да.

Добре, кой е най-бързият път?

Първо Рей, после мен. - Така ли?

По-бързо е да мине по шосе 405 и "Ла Сиенега".

Шосе 405 е в ремонт, да не се бутаме там.

Имахте тежка вечер. Аз и Google Mаps ще се погрижим за вас.

Благодаря.

Искате ли безплатна вода?

Човече, гледай си пътя.

Спри тук. - Защо?

Просто спри.

Какво правиш? - Ще разкарам пистолета.

Шегуваш ли се? - Какво?

Още го виждам. - Не можах да замахна хубаво.

Не може да го оставим така. Пробвай пак.

Отключи колата, тъпчо. - Извинете.

Обувките са ми чисто нови.

Опитай пак, Алиса! - Добре го хвърлих.

Хвърли го така, сякаш ще влезеш в затвора завинаги.

Мразя скапания си живот.

Доволен ли си?

Б У К М Е Й К Ъ Р Лимонада

Трябва да поговорим.

Е, може ли да поговорим?

Имах тежка вечер. Може ли утре?

Сутринта трябва да моля Антъни да закуси,

да го закарам на училище, да ида на пилатес и да отворя бутика,

защото Кристин не може. - Добре, говори.

Не, ти си уморен. Щях ти се извиня за днес, но какво пък...

Майната ти! Майната му на всичко!

Добре.

Може би в затвора ще съм по-щастлив.

Здрасти.

Как си?

Ще си сипя малко корнфлейкс. Искаш ли?

Знаеш ли, идеята никак не е лоша.

Как върви в училище?

Все същото.

Вече не те ли тормозят?

Може да се каже.

Какво мислиш по въпроса дали да си вземем котка?

Не знам, приятел. Имам силна алергия към котки.

Добре.

Вече си взел котка, нали?

Да.

Добро утро. - Добро утро.

Добре ли си? - Да, защо?

Имаш окаян вид, все едно някой е умрял.

Божичко, умрял ли е някой? - Не, разбира се.

Какво ще правиш днес? - Ще работя с Дани, както винаги.

Не те ли притеснява, че италианчето може да те използва?

Никой не ме използва, бабо. - Всички те използват.

Бившите ти жени, пропадналите ти приятели и схемите им за пари.

Не забравяй, че бях в стаята,

когато оня луничав дебелак те убеди да играеш футбол в Прово, Юта.

В "Бригам" получих добро образование.

Моля? Колко изкара в НФЛ?

Девет-десет милиона?

Мормоните не те научиха дори как се води отчет.

Приключи ли? - Не, тепърва започвам.

Отърви се от този Дани Каламари. - Калавито.

Роден е да увисне на бесилото.

Дани ми е приятел, имам му доверие. Точка по въпроса.

Точка, ама друг път. Искаш ли пържени филийки?

Да, госпожо. - Няма нужда да си глупав и гладен.

Как така на какво миришат? Гъби са.

Да, като във вкусно ризото.

Не знам. Мисля, че граничарските кучета надушват бомби.

Виж, щом толкова се тревожиш,

питай жена си ще използва ли задника си като чанта.

Трябва да затварям, весело изкарване в Кабо.

Ето залозите от снощи и от сутринта.

О, какъв хубав почерк. - Стани от компютъра.

Защо? Какво правиш?

Търся онзи, дето си плати дълга с кола.

Защо? - Куките я прибраха.

Ясно, вместо да му клъцнеш топките, искаш да си поговорите.

Искам си парите. Топките не са подходяща валута.

Интересен факт - в НФЛ никой не носи бандаж, всеки ден се пукаха топки.

Какво общо има? - Извинявай, но е интересен факт.

Да, много ми е полезен. Благодаря, Рей. Да вървим.

Кога ще му кажеш за нас? - Вероятно никога.

Разбирате се, защото и двамата сте женски половин органи.

Довечера ще видя твоя орган. - О, да.

Може ли да смениш музиката?

Какво предпочиташ? Song Sung Вlue?

Нещо с положително послание и по-малко расистки обиди.

Като стана дума, има ли новини за нашата "расистка обида"?

Не. Не разбирам. Очаквах да влезе в новините.

Чернокож наркоман е застрелян в центъра на Ел Ей.

Ще влезе в новините само ако оцапа с кръв някой бял.

Много тъжно. - Тъжно е от 400 години, мамка му.

И на италианците не им е било лесно тук.

Не започвай.

Добре.

Да. - Аз съм.

Може ли малко по-конкретно? - Хектор.

Здрасти, Хектор. Какво става? - На онова място съм, ако чаткаш.

И какво? - Няма куки, труп, полицейски ленти.

Няма и конуси като в криминалните сериали.

Не е възможно. - Какво?

На мястото на престрелката няма нищо.

Не е възможно. - И аз това казах.

Ами кръв? Има ли кръв?

Не виждам оттук, но сякаш нищо не е станало.

Чакай малко. Нали каза, че съм го улучил?

Честно казано, бях със затворени очи и повтарях:

"Боже, помогни ми!". Видяхме как се срина, едва ли се е подхлъзнал.

Може да си го ранил и да си е тръгнал на...

Как се казваше? На собствен ход.

Може би ръцете ми не са оцапани с кръв. Хектор, длъжник съм ти.

Супер. Дай ми работа. - Като какъв?

Колко пари се залагат на футбол? - Слаба работа.

Защото вие, приятели мои, не владеете езика на гола!

Здравейте. Идваме при Боби Нокс. - За кого да му предам?

Направете ни услуга, искаме да го изненадаме.

Има рожден ден.

На последния етаж е. - Благодаря.

Ще ти запазя едно парченце.

Е, как ще действаме? - Или плаща,

или го водим за врата в банката. - Звучи ми добре.

Между теб и рецепционистката май прехвръкнаха искри.

И ти си го забелязал, а?

Може да се окаже майката на 11-ото ти дете.

Човече, защо говориш така?

Шегичка между приятели, знаеш как е.

Добре. - Хайде, пошегувай се с мен.

Чукам сестра ти.

Не му духайте, няма да ви плати.

Ехо? Боби?

Навън е. - По дяволите.

Може би е удачно да си тръгнем тихо и кротко.

Дължи ни 38 000. - Не си е платил свирката, Дани.

Защо мислиш, че ще плати на нас? - Длъжни сме да опитаме.