I Remember You (너를 기억해)

Жива съм…

Наистина…

Мислех, че ще умра.

Помислих си: "Това е краят".

Но оцеля.

Да, благодарение на теб.

Сетих се за татко.

Понеже си мислех, че ще умра скоро…

Как се почувствах?

Какво е това чувство…

Разбрах колко страшно е било…

Може би и баща ми също…

Забрави.

В крайна сметка,

в онзи кратък момент ми минаха много мисли през ума.

Другото, за което бях изплашена беше,

че нямаше да мога да те видя отново.

Ето че ме виждаш.

Това…

Май съм в шок, понеже съм оцеляла от сигурна смърт.

Какво казах току-що?

Затова… Не му отдавай голямо значение.

Поведох се по инстинкта за запазване на поколението.

Когато животните са в опасност, те предпазват семейството си,

за да запазят поколението…

Какви ги дрънкам?

Защо споменах това за поколението?

Исках да кажа…

Нека просто… Хайде да отдадем това на инстинкта.

Ще си оправя багажа.

Радвам се, че оцеля.

Ча Джи Ан.

Благодаря ти, че ме намери.

Домашни убийства и грабежи

Това е…

Липсващият бележник на детектив Янг.

Не е ли време да се завърнеш?

Ще те чакам.

Значи ми отговори, И Джун Йонг.

ПОМНЯ ТЕ. ЗДРАВЕЙ, ЧУДОВИЩЕ = Епизод 11 =

12-годишен крадец и убиец!

Какъвто и да е краят, каквото и да открия или се натъкна,

бягството беше дотук.

Не знам дали е добре, че останах жива.

По-добре да бях умряла. Наистина…

Какви глупости надрънках за инстинкта?

Че и за потомството? Защо?

Заета ли си?

Не. Имам малко време. Защо?

И Джун Йонг е идвал тук.

От бележките на детектив Янг се вижда,

че е обиколил всички клиники за пластична хирургия.

Надали Джун Йонг е оставил следи.

Дори така да е, той е проверил всичките заради този случай.

Случаят с изчезналото семейство.

През 1993 г.

цяла фамилия е живяла в една къща.

Общо 13 души, заедно с прислугата.

Всички са изчезнали през нощта и случаят още не е разрешен.

Дали е дело на И Джун Йонг?

Защо иначе И Джун Йонг ще ми връща бележника?

Вероятно иска да ми покаже кой е.

Стреснах се.

Какво смяташ, че ще открием тук?

Чу го и ти, когато влязохме.

Хората в района говорят, че къщата е обсебена от духове.

Не се плаша толкова от живи хора,

дори да ме нападнат с оръжие или нож.

Но… когато става дума за духове и такива неща, се ужасявам.

Да вървим заедно.

Каква е тази рисунка?

Чистилище. - Чистилище?

Според католицизма, преди някой да отиде на небето,

първо минава през чистилището, за да пречисти греховете си.

Чувала съм за това и преди.

Някой…

Някой иска да пречисти нечии чужди грехове?

Къде отиваш?

Чичо

Това дете дойде до вратата?

Какви трикове още знаеш, чичо?

Какво е това?

Това ковчег ли е? - Така изглежда.

С човешки останки? - Както виждаш.

Жена е. - Жена?

Женските бедрени кости са по-различни от мъжките.

Както и очните кухини.

Женските са по-кръгли, а мъжките са по-отсечени.

Същото важи и за носните кухини.

При мъжете носът е по-дълъг и по-тесен.

Останалите кости сочат, че вратът е бил счупен.

Фрактура на шийния прешлен?

Има белег на лявата част от тазовата кост.

Раждала е.

Знаеш да разпознаваш костите?

Само донякъде.

Приблизително определям и колко години са минали.

Трябва да го докладваме.

Ако тази жена е била убита,

тогава кой е сложил трупа й тук и защо?

Нямам идея… Дори не мога да предположа.

Била е католичка.

Ами примерно, ако е било самоубийство?

В католицизма самоубийството е грях.

Дори да е тук, не може да изчисти греха си.

Да предположим тогава, че е убийство.

Като гледам останките, тя е тук от преди 20-30 години.

Дори да е било убийство, давността е изтекла.

Какво ще правим тогава?

Трябва да ги изпратим на някой, който да ги проучи.

Останки от скелет?

Да, разбрах.

Да.

Криминалистите идват насам.

Да вървим. - Къде?

Да потърсим призрака, който ни следваше.

Точно така. Имаше нещо, нали?

Знаех си. Усещах, че някой се беше втренчил в тила ми.

Да вървим заедно.

Мен ли чакахте?

Относно това, което се е случило,

чакали сте ни, за да ни кажете.

Така ли?

Посещавах това място доста отдавна.

За пръв път срещам някого.

Затова ви наблюдавах.

Да приемем, че е така. В такъв случай,

ще ни разкажете ли?

Чувала съм предимно слухове.

За първи път отидох в къщата,

когато бях в гимназията.

Отидох там, за да работя почасово.

И тогава госпожите ми разказаха историята.

Основен герой в историята е лицето, чиито останки намерихме.

Предполагам, че говорите за нея.

Останките от скелета

са на най-малката дъщеря в семейството.

Един ден най-малката дъщеря

се прибрала пребита и посинена.

Била тяхното съкровище, по-ценна от златото и нефрита.

Семейството изпаднало в ужас.

След известно време, коремът й започнал да расте.

Тихомълком потулили нещата

и прикрили този факт.

И бебето се родило.

Първото нещо, което бебето чуло, идвайки на този свят, било:

"Разкарай го далеч от мен!"

Да не е заченала при сексуално насилие?

Решили даже да не го регистрират в семейството

и детето израснало, затворено в къщата.

Но то…

можело да вижда в сърцата на хората…

Било необикновено.

Както майка му, така и останалите,

всичките те го мразели и го избягвали,

но и се страхували от него.

Заради това, детето

прекарвало по-голямата си част от времето си заключено.

Когато някой идвал да го види…

Често се питах

"Ще мога ли да спя спокойно?"

"И днес няма да е."

Когато започна побоя, реших да броя.

Един. Два. Три пъти.

Четири.

Пет пъти.

Шест пъти…

Когато дядо ми се напиеше…

Това, което си казал пред баща ми,

а той е помислил за чисти лъжи,

не са били лъжи.

Вероятно е било истина.

В деня,

когато майка му се самоубила,

детето било заключено завинаги.

Тогава го видях за пръв път.

Трябваше да му нося храната.

Вероятно бях единствената, с която се познаваше.

Понякога тайно му носех книги.

Как изглеждаше? Помните ли лицето му?

Разбира се.

Мога ли да го забравя?

Шефе.

Аплодисменти!

Ето! Празнуваме завръщането на шефа

и следва да нарежа тортата.

Много съм ви благодарен за топлото посрещне.

Толкова много преживях.

Чудесно е,

че успях да се завърна.

След като ме изписаха и си дойдох, светът сякаш блести в нова светлина.

Осъзнах, че всеки ден е безценен и работата също.

Както и, че колегите са ми важни, и…

Къде е Ча Джи Ан?

Тя ли?

Беше тук по-рано.

Ето я, идва.

Шефе, върнахте се.

С какво си заета, като нямаме случай? Ела да си вземеш торта.

Дейв, дали ще ядеш или не… - Добре де, няма да ям.