Ultraviolet

Здравейте. Казвам се Вайълит и съм родена в свят, който вие едва ли ще разберете.

Поддържайте скоростта. Еко-алфа 24, бъдете готови

за действие след като дам сигнал:

три... две... едно... сега!

Не мърдайте! Всички на място! Никой да не мърда!

Заплахата премахната. Готово, сър.

Не е нищо особено.

Хемофаги.

Не съм изненадан.

Изработени по 'FlatSpace' технология. Дигитална компресия - рядкост са.

Странно. Какъв ли им е бил планът за измъкване?

Как са възнамерявали да транспортират кръвта оттук?

Може и да са нямали такова намерение. - Тогава какъв е смисълът?

Може да не са искали да изнасят кръвта. А да я заразят.

Боже мили. Рос...

Бедното копеле.

Наистина. Родена съм в свят, който едва ли ще успеете да разберете.

Всичко започна, когато биоотделът към военното министерство на САЩ

откри вирус, който всъщност съществуваше от векове.

Опитаха се да го подобрят, за да създадат по-бързи и по-силни войници.

Но вместо това създадоха един още по-опасен вирус - HTV.

Хемофагският вирус, който причини случилото се.

Всичко се промени.

Предишното общество се страхуваше от тероризма, а сегашното - от заразата.

Здравните министерства се видяха принудени да вземат мерки:

В началото заразените трябваше да носят специални уведомителни знаци.

После бяха принудително изселени и изолирани в охранявани лагери.

Докато накрая просто бяха заличени.

Ставащото ме засегна пряко точно в деня, в който научих, че съм бременна.

Същият ден, в който загубих съпруга си, както и живота си.

Поради болестта те ме накараха да направя аборт.

С малкото други оцелели сформирахме съпротива.

Покрихме се и взехме решение да се борим.

Така започна Кървавата война.

Сегашният военен министър и наш главен враг в тази част на света

се казва Фердинанд Даксъс.

Г- н Министър, с удоволствие ще ви докладвам, че действията ни срещу хемофагите

дават доста задоволителен резултат - успяхме да ги избием почти всичките.

Но малкото оцелели са доста решителни и ни създават главоболия.

Терористични атаки навсякъде и по всяко време.

Не, не става въпрос за това, че са решителни. А че са отчаяни.

Отчаяни, понеже знаят, че скоро ще ги унищожим напълно.

През последните 10 години в тясно сътрудничество с други провоенни

организации успяхме да създадем оръжие, способно да открие и унищожи

абсолютно всички хемофаги на този свят за няколко дена.

Кога ще разполагаме с него, сър? - Днес.

Оръжието пътува към нас докато си говорим.

Специален агент 154 се явява за изпълнение на мисията си.

Започвам процеса по сканиране на ДНК.

Свали си каската.

И очилата също.

Самоличността потвърдена.

Моля, седнете.

Може ли да попитам какво ще правите? - Обичайното.

Пълен биологичен, физичен и оптичен преглед.

Само колкото да се убедим, че наистина си човек.

Ще проверим физическите и възстановителните ти възможности.

Ако всъщност си хемофаг, то тогава тялото ти ще се възстанови удивително бързо.

И какво щеше да се случи, ако се бях провалила на теста?

Нищо хубаво за вас. Моля, съблечете се и продължете към скенера.

Бъдете спокойна, агент 154, новите ви дрехи са стерилизирани.

Може ли да ви задам един въпрос?

Давайте.

Знаете ли каква е целта на мисията ви? - Трябва ли?

Не. Тя е строго секретна.

Но желая да ви информирам, защото знанието би увеличило

решителността и старанието ви да я изпълните успешно.

Никога досега не съм се проваляла.

Хемофагите вече са изчезващ вид.

А благодарение на новоразработеното оръжие ще станат и изчезнал вид.

Ако това оръжие наистина е толкова важно, защо не се транспортира от армията?

Желаните от вас военни части пътуват насам в момента.

Съзнаваме, че хемофагите ще направят всичко възможно, за да унищожат оръжието.

Агент 154, ще получите куфарче, чието съдържание всъщност е това оръжие.

Трябва ли да ви казвам, че при абсолютно никакви обстоятелстване бива да го отваряте.

Съвсем не.

Не трябва да ми го казвате.

Идентифицирайте се. - Специален агент 154.

Гласовият анализ завършен, 154. Очакват ви.

Всичко ли е наред, агент 154?

И то сто процента, докторе.

Сигурна ли сте, че всичко е наред?

Напълно.

Нека направим един малък ДНК тест.

Вече го направих на влизане.

Повторението никога не вреди.

Нали разбирате, че отварянето на това куфарче е строго забранено?

Да.

В случай, че не бъде доставена, пратката ще се самоунищожи след...

...девет часа, считано от сегашния момент.

Как се чувствате, агент 154? В състояние ли сте за мисията?

Специален агент 154 се явява за изпълнение на мисията си.

Веднага на земята! - Долу! Веднага!

Какво става, по дяволите?!

Агент 154 влезе в тази сграда преди 15 минути.

Явно не е бил истинският, тъпанари такива. Проверете идентификацията ми!

Повтарям, агент 154, в състояние ли сте за мисията?

Не разбирам защо изобщо питате, докторе, готова съм за всичко.

Проникнал вражески агент! Проникнал вражески агент!

Тревога! Тревога!

Как е успяла да проникне? - Не знам, сър.

Сигурно по някакъв начин е фалшифицирала кръвните си показатели.

Как го направи? - Вероятно с антигравитационно устройство.

Няма значение. Тя няма да успее да излезе оттук жива.

Сър. Идентифицирахме я. Жертва на заразата.

Участвала е в провеждане на експерименти тук допреди 12 години,

когато е избягала след насилствено прекратяване на бременността й.

Вайълит Сон Джад-Шериф. Не греша, нали?

Напротив, грешиш.

Защо го правиш? - Защото мразя вас - хората.

Искам да ви избия всичките.

Точно както и вие искате да ме убиете.

И ти си била човек. - Но вече не съм, Рей.

И смятам да ви докажа, че вече ви превъзхождам по всички показатели.

Нали не смяташ, че ще се измъкнеш оттук?

Само гледай.

На тавана е! Огън!

Аз съм. - Взе ли го?

Да. Но мисля, че на тях това не им се понрави.

Главната ни цел е да унищожим оръжието. Ако не успееш да го донесеш - унищожи го.

Разбрано. Изпълнихме плана си.

Не, Ви. Операцията срещу запасите им от кръв се провали.

При никакви обстоятелства недей да поглеждаш в куфарчето.

Трябва да си готова да го унищожиш веднага, ако се наложи.

Разбрано? - Разбрано.

Мамка му!

Ви? Какво стана, по дяволите? - Измъкнах се.

Казах ти да унищожиш оръжието. - Аз пък ти казах, че се измъкнах.

Куфарчето в теб ли е?

Да. - Донеси ми го.

Къде сте? - В 'Иглата'.

Пристигам до десет минути.

Браво, Ви. Поздравявам те. Никой друг не би успял.

Не е оръжие. - Какви ги говориш?

Не е оръжие, а дете. Човешко дете.

Отваряла си куфарчето?

Какво значение има? Рискувах живота си напразно.

Сметнах, че трябва да разбера за какво съм можела да умра.

Виждаш ли? Нищо. - Нищо.

Не е оръжие, а дете. - Напротив. И двете е.

Кръвта му съдържа специални антигени, които носят смърт на такива като нас.

В случай на контакт.

Ако успеят да го модифицират така, че да се предава и по въздуха,

всички ние ще умрем. И ти също. Всички.

До един.

Нерва, почакай. Ако вирусът му в кръвта унищожава HTV, то би могло

да се ограничи въздействието му, така че да не убива и приемника.

Какво имаш предвид, Ви? Да се създаде лекарство?

Няма ли да е добре да се спре заразата и всичко да стане както преди?

Това дете ни предоставя избор. - Точно така, Ви, имаме избор...

...и аз вече го направих.

Та то е само едно дете.

Ти изпълни мисията си успешно. Свободна си.

Било е холограма.

Не се отделяй от мен. Ще се измъкнем оттук.

Тръгнали са нагоре. - Потегляме след тях.

Кървавото братство контролират горните десет етажа на сградата.

Питайте ги какво искат в замяна. И им го дайте.

Вие не сте от военните, нито пък сте хемофаги.

Но за сметка на това сте Кървавото братство.

Пуснете ме да мина. - Съжалявам, Вайълит, не можем.

Имам много важна задача, Кар.

Не мога да ти помогна.

Нима наистина смяташ, че ще се измъкнеш оттук?

Само гледай.

Какво правиш там?

Хубава гледка, нали?

Ще ми помогнеш ли да се кача при теб, за да мога и аз да я видя?

Хайде, подай ми ръката си.

Подай ми ръката си.

Помогни ми да се кача. Моля те.

Всичко е наред.

Какви ги вършиш, а? Искаш да се убиеш ли?

Спрете. Атакувайте сградата.

Ако намерите други хемофаги вътре - убийте ги.

Вайълит Сон Джад-Шериф.

Спокойно, Вайълит. Знаеш ли кой съм аз?

Как бих могла да не го знам? Тиранин. Егоманиак.

Нарцисист. Не звучи добре отстрани, нали?

Е да, може и да имам някои недостатъци.

Но глупостта не е сред тях. Следях всяко твое движение.

Трябваше да ме убиеш докато имаше възможност.

Виж, нямаш полза да държиш момчето.

То е просто едно лабораторно животно, безмозъчно създание.

Защо просто не ни го дадеш, а ние ще те пуснем да си вървиш.

И да го използвате, за да убиете мен и себеподобните ми?

Не е каквото си мислиш. - Така ли? А какво е тогава?

Той ми е син.

Хей, Даксъс? - Какво?

Ти си лайно.

Запуши си ушите! Запуши си ушите бе!

Добре ли си? Ранен ли си?

Какво правя?

Веднага сядай там.

Не ме карай да повтарям. Сядай!

И гледай да не ти хрумнат разни брилянтни идеи за бягство.

Единствената причина, поради която си жив,

е че в кръвта ти има нещо, което може да ме спаси.

Но ако нещо се обърка или реша, че риска не си струва, ще те убия.

Мамка му.