Spring 1941

"Исках да ви разкажа за откъс от времето, който не може да се измери... " Ида Финк

ПРОЛЕТТА НА 1941г.

Translation ZALMEN BEHAR

ПОЛША 1971г.

Добре дошла, г-жа Планк, аз съм кмета Гром.

Това е заместник-кмета г-жа Шапек. Радваме се да ви видим.

Това вероятно е дъщеря Ви. Добре дошли.

За нас е голяма чест да наименуваме залата на ваше име.

Надяваме се, че в нея ще идват оркестри от цял свят.

Нямам нужда от нотите.

Вдъхновено от произведението на Ида Финк

ПОЛША 1941г.

Аз също искам да свиря! - Искате да свирите?

Добре свирете.

Бавно.

Татко!

Остани тук, татко. - Измери ми пулса.

Виж ми езика.

Пулса. Ти си красива и здрава.

Ти си здрава и красива.

Отивайте сега.

Вземете възглавницата.

В болницата ли отиваш?

Само за няколко часа. - За какво?

Германците ще са утре тук, трябва да изпишем пациенти,

за да направим място. - За какво?

Може да има ранени. - Не може ли д-р Панкевич да ги изпише?

Трябва да говоря с него. Неговата леля на село има изба.

Той обеща да ни осигури място в болницата. Искаш ли да поговоря с него?

Вече говорих с него тази сутрин.

Реших, че е по-добре да дойда днес. Казват, че германците ще са тук утре.

Емилия!

Емилия...

Моля те. Не ни трябва много място, само малка изба.

Имам само таванско помещение.

И ако момичетата се разплачат, съседите ще ги чуят.

Няма да плачат, разбират. Това е само за няколко дни...

Съпругът ми не се върна от войната.

Ако някой чуе да се разговаря вкъщи веднага ще разберат.

Емилия... - Г-жа Планк вече ме попита, докторе.

Ще говоря с моя съсед. Той има изба.

Нямаме много време. - Ще дойда рано сутринта.

Искам да си имам свое виолончело. Твоето е твърде голямо.

Обещавам, ще ти купим виолончело следващата година.

Хайде, затвори си очите.

Трябва да се прибирам вкъщи.

Искам си възглавницата. - Добре, Ева, но не в куфара.

Моля те, мамо! Искам да я взема. Не, Ева!

Ева. Вземи си възглавницата...

Те убиха десет човека. - Кои?

Панкевич няма да ни скрие при леля си, отиваме при Емилия.

Посред нощ? - Нямаме избор, Клара.

Това са 15 километра. Можем да отидем с линейка на сутринта.

Тогава цялото село ще знае къде сме отишли.

Нека поне да си оправя косата. - Нямаме време за това!

Побързайте!

Дръпни си крака!

Ева! Ева!

Остави я!

Тя е мъртва. Остави я!

Емилия!

Къде е жена ти?

Г-н докторе.

Ще донеса дюшек и завивки. Сега вървете.

Просто си много уморена.

Покажи ми, къде те боли. Кажи ми.

Седни до нея за момент.

Седни до нея.

Седни при нея!

Емилия...

Не трябва да слизаш през деня, г-жа Клара. Казах ти.

С твоето лице, хората веднага ще разберат.

Клара иска да помогне в кухнята. - Някой може да я види.

Можем да залостим вратата и ако почукат ще се кача...

Може да слизаш през нощта.

През деня някой може да те види през прозореца.

Ако залостим през цялото време, хората ще почнат да подозират.

За теб няма проблем. Ти изглеждаш като нас.

Това е личната карта на съпругът ми Михал.

Ето, залепи снимката си на нея.

Когато това свърши, Емилия, ще ти заплатим за помощта ти.

Никога не казвай това отново.

За какво мислиш?

За нищо.

Чувам стъпки.

Това е Емилия в кухнята.

Не мога да заспя. Щом задряма, веднага се събуждам.

Мислиш ли, че е заспала? - Да.

Тя може да спи. Ти също можеш. Само аз не го заслужавам.

Дори не си го помисляй.

Артур...

Опитай.

Може би ето това е за теб.

Хайде. - Като фермер?

Извинявай. - Хайде, опитай.

Опитай отново. - Като фермер.

Като фермер! - Това беше по-добре. Опитай отново.

Да! - Продължавай.

Ти си като фермер, Артур.

Артур... Артур...

Аз съм хирург, не дървосекач.

Това е дребна рана. - Чакай.

Седни.

Благодаря. - Ръцете ти са толкова меки.

Някой тук няма такива ръце.

Виждала какви красиви ръце има г-жа Клара.

Винаги, когато отивах в къщата ви, правих всичко бавно,

толкова бавно, че да мога да слушам нейното свирене.

Благодаря.

Един път дойдох при теб за преглед,

а дори не бях болна.

Забравих супата на печката.

Липсваше ми. Да, и ти много.

Още ли не е казала нищо?

Донесох й хартия да рисува.

Казват, че германците са завзели Минск, Вилнюс и Рига.

Иди, измий се. - На нея пак й беше лошо.

Тя няма температура.

Тя е толкова тъжна през цялото време, чакайки да се появи Ева.

Уговорихме се да не говорим за това.

Трябва да си направим още едно дете.

Не можеш да родиш тук. - Ще сме си отишли преди да родя.

Вярно.

Детето ще се събуди.

Емилия е направила супа. Тя иска да те научи да плетеш.

Къде отиваш? - Да ти донеса супа.

Какво искаш, Стефан? - Емилия...

Не искам да те пускам вътре.

Емилия, време е да поговорим за това, за твоя "братовчед".

Цялото село клюкарства за него. Бях при бръснаря тази сутрин.

Той каза: "Ако брат ти е мъртъв, трябва да се отслужи литургия за него".

Аз казах: "Михал не е мъртъв".

Тогава той каза: "Емилия вече го е погребала".

Ако Михал беше жив, щеше да пише, някой щеше да го е видял.

Той е с партизаните.

Някой трябва да ми помага за фермерската работа.

Не. Няма да ти позволя да позориш нашето семейство.

Върви си вкъщи, Стефан.

Крака ти е добре. Можеш да помагаш на жена ти за свинете.

Куршумът е все още в крака ми. Не ми казвай, че е добре!

Не ми казвай да си вървя вкъщи!

Върви си вкъщи, Стефан.

Ако разбера, че той спи с теб

ще ви убия.

Спокойно, кравичке.

Добре ли е?

Не се страхувай. Отиди по-близо.

Аз си слагам главата на корема й, така й харесва.

Дръж здраво вимето и дърпай.

Дърпай право надолу, ето така.

След това, преплитаме така.

След това... така.

Преплитаме така и след това така.

Опитай ти, Клара.

Не, в обратната посока.

Когато реда завърши, винаги започваш от тук.

Ти се учиш да плетеш?

Добре, Клара. Много добре.

Защо не пиеш мляко, Клара?

Клара!

Трябва да решим как ще живеем тук.

Когато излизаш, където и да отиваш, когато се връщаш, ще трябва да знам.

Не отивам никъде.

Ако си седя тук сама с детето, ще се побъркам.

Ти не си сама с нея.

Опитай се да поговориш с нея понякога, иначе никога няма да проговори.

Опитвам се всеки ден. - Артур...

Искам да си наясно с това.

Ако трябва да избирам дали да бъда убита от германците

или да се побъркам тук без теб, ще избера германците.

Ти си с мен. Ти няма да умреш,

ти няма да се побъркаш.

Докторе. Д-р Планк.

Аз съм Владек. Владек Ковалски.

Бях при теб преди няколко седмици в клиниката ти.

Не ме ли помниш?

Конят ми ме изрита по главата. - Не те познах.

Вие изчезнахте в нощта, когато дойдоха германците.

Търсих те... Трябваше да ми свалиш шевовете.

Това е нивата на Емилия. Вероятно сте отседнали при нея.

Не се страхувай. Няма да кажа на никой.

Благодаря.

Хайде, ще ти покажа как да поддържаш ралото направо.

Намерих храна!

Знаем, за всеки в това село, който крие храна.

Следващият път, ще те изпратя в лагер.

Нямам нищо повече.

Какво още искаш?

Нямам нищо друго.

Искате ли да видите?

Елате да видите, ще ви покажа.

Не искам!

Спрете! Оставете я!

Вината е моя.

Аз скрих чувалите в склада.

Беше моя грешка, не нейна.

Тя не знаеше нищо.

Артур?

Артур... Артур...

Боже мой!