Cafe Tales (Sipuray Bate Kafe)

23.976

Превод: Беатрис Бехар

Йуц! - Заеквачо! - Муса! - Белгиец такъв!

Понякога, това което изглежда една невъзможна среща,

случайна, напълно произволна,

може, като погледнеш назад, да се окаже водеща за съдбата.

ИСТОРИИ ОТ КАФЕНЕТО

или може би просто ви пълня главите с глупости.

Всичко започна вчера сутринта.

Станах с мисълта, че това ще е ден точно като изминалите 372 дена,

откакто напуснах работа.

Казвам се Йуц. Това име е написано на два романа,

които се предполага, че нито един от вас не е чел.

Вече три години опитвам да напиша

няколко думи за следващата ми книга,

която, се предполага, че и нея никой няма да я чете.

Тридесет години започвам деня с черното си кафене,

опитвайки се да намеря причина да не съжалявам, затова че съм се събудил.

Вчера денят не трябваше да бъде по-различен ден от другите,

но съдбата реши да започне моята сутрин с допълнителна мъка.

По дяволите!

Отнемане на собственост? - Отнемане на собственост.

Това е Лея Браун. Тя и нейният съпруг, Миетек,

основаха кафенето през 59 година. - Отнемане на собственост се случва

на хора със занимание, които имат собственост. Хора, които работят,

а не пенсионирани писатели. - Нали написах чек на този глупак,

трябва да има покритие. - Раздаваш чекове, след като

ми дължиш 5000 шекела? - Измина вече година...

По-нежно, грубиянка такава!

Срещнахме се в Йерусалим,

не се бяхме виждали от деца,

неочаквано той показва, разчорлен, разведен, дебел...

"Йуц, тя ми изневери, Йуц, остави ме... "

Всичко ще бъде...

Какво стана с теб?

Изглеждаш все едно си умрял и се съживил

само за да ми напомняш колко съм близо до смъртта.

Престани! Не понасям 50 годишни ревльовци.

Ще се оправя...

Ще поживея за малко в Тел Авив,

за да я забравя. Ще ми помогнеш, нали? Йуц...

Йуц, Йуц...

Трябваше да се грижа за ревльото, имам тази слабост към слабите,

водех го на кафене тук и там.

Имах временни парични затруднения, така че ревльото плащаше

знаейки, че ще му върна парите когато мога.

И кога се наруши цялата тази идилия?

Мога ли да вляза? - Шмуели, един приятел е горе на покрива,

друг пациент, той иска кафе.

И престани да плачеш, че вече ми се гади! Влез!

Шпун, горещо е, духай преди да пиеш.

Плачеш, Шмуели, чувам те как плачеш.

Не мога да направя нищо, Йуц, потиснат съм.

Стига вече! Вече шест месеца живееш на мой гръб,

прахосвам си ценното време за теб, когато трябва да пиша,

затова ето една нова диагноза за теб: Вече не си подтиснат!

Ама съм... - Не си! - Съм!

Виждаш ли Шпун? - Той е музикант. Талантлив.

Преди половин година, едно момиче му разби сърцето.

Спря да свири. Сега просто си стои там.

Чука, аз го пускам, и си стои там, тих.

Това какво трябва да докаже? - Той е подтиснат вътрешно.

При теб, всичко е външно,

нещо съвсем обичайно, тъпо е, хленчене,

няма нищо общо с депресия!

А той опита ли се да се самоубие? - Никога не съм го питал. - Аз се опитах.

Така казваш, но човек на твоята възраст

би трябвало да знае как да го направи.

Ако сега скоча от този покрив, това ще го докаже ли?

Няма да скочиш. - Ще скоча.

Тогава скачай! - Ще скоча! - Скачай, скачай!

Ще скачаш ли, или не? Нямам цяла вечер.

Скочи ли? - Скочи.

Скочи назад, простакът.

Беше прекалено голяма отрепка за да направи нещо толкова велико,

да се самоубие.

Виждаш ли? Казах ти.

Ти искаше да го направя! Ти искаше да умра!

Дай ми парите, които ми дължиш.

Идиот! Спестявах ти седем години за терапия

плюс лекарства, което доказва, че искам да живееш,

а ти ми искаш парите за шестте месеца, в които

имах благоволението да се мъкна с теб, по кафенетата?!

Записах си, дължиш ми 302 шекела.

Значи си си го написал даже, така ли? Знаеш ли какво? Точно в момента нямам,

но ще ти дам чек в края на месеца,

вземи го и ми се разкарай от живота.

Като погледна назад, може би щеше да е по-добре ако беше скочил.

Нямаше да има нужда да се занимавам с плика в пощата тази сутрин.

Всъщност нещата не бяха в мой ръце. Съдбата беше вече задвижена.

Той предаде чека на някакъв адвокат, от 300 шекела станаха на 3'000.

И ако не ги върна до краят на месеца... - Отнемане на собственост.

Ще ти донеса йод. - И бира. - Ненормалник, 7:00 сутринта е.

Престани. Нервно ми е,

само погледни, в какво се е превърнала Палестина. - Няма нищо...

Старицата обича да й говоря за Палестина,

изглежда споделяме взаимно лъжата, че нещата могат да се подобрят тук.

Тогава ми позволява да пия. На кредит!

Истината е, че нещата в кафенето бяха по-добри.

Трябваше ти виза за да се доредиш да маса,

и щеше да седиш толкова далече, така че всякакви генерали или поети

не биха те забелязали и усетили, че дишаш.

Йуц... добро утро, Йуц. Имаш ли един шекел?

По философски причини, отказвам да бъда част

от твоето ритуално унижение. - Какво означава това?

Означава "Махай се, имам си собствени проблеми за разрешаване!"

Това е Шекел. - Шекел! Малката ти птичка избяга!

Влез, ще ти гледам на ръка.

Безсрамността на същества като него, - Веднага идвам.

може да е страшна. - Хайде де!

Но съдбата е по-безстрашна от теб или мен, и често

отрежда на Шекел и други като него, ролята на Герой, в ден като този.

Зив... Зив, не е смешно.

Защото ти оставям съобщения от две седмици, и...

Ела. Довечера?

Тухтерман, ти изпрати известието за отнемане на собствеността, нали?

Младшия, синът, кучето.

Преди две минути си тръгна. - Пак ли намина за да се заяжда?

Обичайните глупости. - Какво му каза?

Че не ми пука за него.

Нурит, не мислиш ли, че дойде време, майка ти и аз да си имаме дете?

Тя ще плаща сметките, а аз ще го уча на обноски,

защото тя си е малко луда.

Тухтерман... това е кучето. Адвокат, син на адвокат,

върши поръчки на баща си, на който му е дошло до гуша.

Конник, яхнал конят на злото.

Носи се слух, че баща ти трябвало да подкупи половината факултет

за да ти вземе диплома за адвокат.

Това цитат от текста на някоя от твоите песни ли е, Пуцман? - Поема...

За едно копеле, което живее скубейки стари вдовици и

спи с проститутки при Тел Барух. - Звучи ми като хубава песен.

Поема, неграмотник!

Нарича се "Тухтершпил", след гнусотия, унижение, дали е правилно

да съществува в окаяния свят. - Трогателно.

Виждам, че вече си получил любовното ми писмо?

Нека ти цитирам една скъпа стара приятелка, тук до мен.

"Писна ми от теб"

Умри си без да видиш и стотинка от мен.

Нурит, ела, искам да видиш.

Стой си там, няма за какво да идваш. - Млъкни, мамо.

Това е доклад на общински инженер, в който пише,

че това здание е несигурно.

Точно тук, на масата на майка ти, седи този документ,

в който пише, че ако не обжалвам в рамките на десет дни,

можем да разрушим това място и да построим ново.

Така че имаме два варианта, да го подновим или да срутим.

Лицето ти ще срутим...

Ако избера да я срутим, майка ви губи

всичките права над имуществото, включително предплатения дългосрочен наем.

Такъв е законът.

Аз лично, бих искал да го срутим и да построим нещо ново, но...

Баща ми... за него тази сграда има сантиментална стойност.

Голяма история има между баща ти и мен.

Първо, той ме обра,

и след като съпругът ми почина, той се опита пак да ме увещава.

Леа, 202'000 долара. Това е последната ни оферта.

По-висока цена вече е неизгодна. - Върви по дяволите!

Нурит, писна ми от нея.

Ако тя не се съгласи до края на деня,

ще дам разпореждане и ще вкарам булдозерите.

Мамо, трябва да поговорим.

Сладката Нурит. Баща й почина достатъчно млад,

че да остане в паметта й като много хубав спомен.

Това предизвиква объркване в отношенията й с мъжете,

и я скарва още повече с майка й.

Нурит, върви си вкъщи.

Не. Първо свърши с Йуц, и после ще говорим.

Тази сутрин, тя влезе с "оръжие" срещу старата.

Но участта на едно оръжие е да търси правилното място, където да удари.

Градският съвет помага на глупаци като него

за срутването на историческа сграда.

Йуц... какво стана с Палестина...

А това е Цалер. Миналата седмица той се съгласи,

да продаде своята мансарда на Тухтерман.

Оттогава, той се срамува да говори с Леа.

Явно е някакъв вид европейска чест.

Влиза, слага си стария задник на стола, поръчва си чай,

и зяпа Леа, като Лабрадор,

и ни дълбае дупка в мозъка с чаената лъжичка.

Но старата крава е твърде тъпа за да му се ядоса.

Или е от любов?

Какво да правим? Какво да правим, по дяволите?

Добро утро, Йуц.

Това е белгиеца. Той е от Белгия.

Мога ли да седна до теб? - Не.

Защо? - Защото си белгиец.

Какво имаш против белгийците? - Не мога да ги понасям.

От кога? - Винаги.

Ама защо? - Защото са от Белгия!

Като нов емигрант, Белгиецът не е запознат с околната среда.

Досадник, и си пати за това.

Затова си има фотоапарат, зад който се крие.

Но щита може да се окаже двуостра сабя,

в ден като днешния.

Белгия е като жена без цици.

Не е Холандия, не е Франция, не съществува.

Но аз съществувам. - Само във въображението ти.

Защо се смееш? - Караш ме да се смея.

Тогава ми купи бира. - Нямам пари.

Дойде тук, профука си всички емиграционни помощи,