The Throne (사도)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

В духа на този ден е цялото му естество.

Ако би се появил,

бихме му устроили пир,

бихме му налели вино.

За да може благоденствието, което ще остави след себе си,

да се предаде на потомците.

Две истини трябва да усвоите, за да влезете в будисткия рай!

Възраждане ви очаква!

Майко!

Престолонаследникът е тръгнал към двореца Кьонгхи с меч в ръка!

О, небеса…

Не ще успеем да смирим гнева на краля.

Ако не спрем принца веднага,

и той, и синът му ще бъдат наказани със смърт!

Майко!

Слава на Буда Амитабха!

Слава на Буда Амитабха!

Слава на Амитабха!

Слава на Амитабха!

Слава на Амитабха!

Т Р О Н Ъ Т

ДЕН ПЪРВИ

4 юли 1762 г.

За случилото се снощи,

макар и майка на престолонаследника, не мога да го оправдая.

Защото се е опитал да посегне на живота ви.

Йонгбин…

Предаността ти е безгранична.

Може да ти се завижда за нея.

Винаги си на моя страна.

Уповавам се на милостта ви.

Престолонаследникът е болен, не е знаел какво върши.

Но синът му е само едно невинно дете.

Моля ви, не го погубвайте.

Ваше Величество! Умолявам ви, не действайте прибързано!

Всичко вече е решено.

Дори майка му се съгласи с това.

Защо кралят ще слуша една наложница?

Нима искате да видите как това ще унищожи страната ни?

Спри!

През коя врата да минем?

Врата Мананмун

Врата Кьонхуамун

Кьонхуамун.

Към вратата Кьонхуамун!

Процесията скоро ще пристигне.

Коя врата избра кралят?

Кьонхуамун.

Да взема ли сина си с мен?

Да, детето за вас е по-важно от съпруга.

Вие се оказахте

много страшен и коварен човек.

Свали одеждите на престолонаследник!

Принце!

Принце…

Ти… Планирал си да убиеш баща си и предварително си облякъл траур?

Нося траур от смъртта на баба ми, вдовстващата кралица.

Оттогава минаха 3 г. С тия глупости ли ще се оправдаваш!

Веднага донесете всичко!

Как да разбирам това?

Изкопал си гроб, приготвил си ковчег,

облякъл си се в траур.

За смъртта ми ли се подготвяше? - Защо смятате така?

Гробът е за мен, защото вие отдавна сте ме погребали.

Това, което се случи снощи,

показа ясно намеренията ти.

Самоубий се!

Ако аз умра, и страната ще умре.

Но ако ти умреш, страната ще процъфтява още три века.

Нима в законите на Чосон има и такова наказание?

Щом съм съгрешил, ще чакам решението на съда.

Семейните си проблеми ще разрешим без съд.

Няма да мога да позволя да остане жив сина,

който се опита да убие баща си.

Ако приемеш тази смърт,

няма да загубиш титлата си.

И откога съм само престолонаследник? Кога забравихте, че съм и ваша плът!

Ако престолонаследникът умре, какво ще стане с нас?

Ще умрем след него.

И навярно не само ние, но и семействата ни.

Нима е време, да се безпокоите за близките си?

Страната ще загуби бъдещето си!

Ваше Височество! Спрете!

Не! Спрете!

Майко, какво ще стане с баща ми?

Махнете се! Пуснете ме!

Пуснете ме!

Оставете ме!

Не правете това! Ваше Височество!

Ваше Височество! Моля ви, спрете!

Ваше Величество!

По-добре убийте нас!

Убийте нас!

Ваше Височество!

Принце!

Ваше Величество! Дори и да сте крал,

трябва да спазвате законите ни! Не оставяйте страната без наследник!

Моля ви, успокойте се…

Принце, моля ви… Моля ви…

Изведете всички външни лица! - Ваше Величество!

Принце…

Принце!

Не! Позволете ни да останем…

Донесете го! Веднага донесете сандъка!

Вкарайте го вътре.

Пуснете ме.

Оглушахте ли?

Заковете гвоздеите.

Принце…

Ваше Величество, умолявам ви, пуснете го!

Няма ли някой да отведе принца оттук?

Смилете се над баща ми, помилвайте го.

Умолявам ви!

Не чувате ли какво казвам?

Да не искате и то да сподели неговата участ?

Ще правя вместо него всичко, каквото трябва.

Ако ми заповядате да прочета нещо, ще го прочета.

Ще правя всичко, каквото заповядате.

Моля ви, помилвайте баща ми!

Колко още да чакам? Отведете го!

Татко!

Излезте оттам!

Ваше Величество, недейте…

Татко, излезте, моля ви!

Ваше Величество, не правете това…

"Разкош".

Е, кажи ни сега. Какво е разкош и какво не е?

Копринената дреха е разкош.

Памучната - не е.

Какъв ясен ум.

Принце, на кого ще дадете свитъка?

Ако го дадете на мен, ще го пазя до живот!

А аз ще го предавам от поколение на поколение!

Ваше Височество.

Ще ви служа вярно до края на живота си.

Желая ви дълъг живот, Ваше Височество.

Благодаря.

Добрият апетит на принца е радост за очите ни.

А има апетит и за книгите. Какво четете сега?

Чета книга за уважението към родителите, Ваше Височество.

И на какво ви научи тази книга?

Почтителният син ще носи на гърба си остарелите си родители,

вместо да им подава патерици, майко.

И кого ще носи на гръб нашия принц?

О, милият!

Милото ми дете!

Ваше Височество, учебният час започна.

Ох, главата ми!

Ставайте, принце.

Който обича родителите си, не изпитва омраза към другите.

Този, който обича…

не изпитва омраза…

Този, който почита родителите си, няма да презира другите.

Ваше Височество. Как може да заспите сега?

Ако искате да разберете смисъла на тази книга, не бива да спите.

Вдругиден имате изпит в присъствието на краля.

Защо се държите така?

Учението е начин, да покажете почит към родителите си.

Не може ли да спя с мама?

Принцът трябва да спи отделно.

Извинете ме.

Не може ли, като негова майка, да спя при него само тази вечер?

Това е против правилата на кралското семейство.

Негово Височество, принцът, сега е син на кралицата

и вече не ви принадлежи.

Ваше Величество. Време е за сън.

Пиша книга за сина си. На мое място би ли могъл да спиш?

ДЕН ВТОРИ

Заповедта е изпълнена.

Всички, свързани с престолонаследника, са заловени.

Отговарящите за кралските укази

ще напишат указ, който лишава принца от правата му.

Като ваши поданици, ви служим честно и получаваме заплата за това.

Но тази заповед не можем да изпълним. Наредете нещо, с което да се гордеем.

Добре…

Значи ти ще трябва да го напишеш.

Простете, и аз не мога да го направя.

Ако кралят постигне своето, ще възникнат големи проблеми.

Донесете четка и мастило!

Не може ли просто да го осъдят на смърт?

Ако осъдят принца на смърт,

това ще означава, че е предател.

А ако синът е предател, то и бащата се счита за такъв.

Това положение в закона е заимствано от Империята Мин.

Принцът по рождение беше дарен с много таланти.

Той растеше като добър и любящ син.

Но на 10-годишна възраст, спря да се учи.

А когато прие да замества краля, се прояви и душевният му недъг.

Като обсебен, принцът се отдаваше на разврат и пороци.

В него се разви болест, която го правеше жесток.

Един ден, в порив на ярост той уби слугата си.

Прекарвайки времето си в обкръжението на шамани, монахини и кисенг,

той забрави за произхода си и спря да зачита кралското семейство.

Освен това,

изкопа гроб и се опита да стори неща,

за които дори не може да се говори.

Достоверността на това е потвърдено и от майката на принца.

И тъй като на опасност бе изложен животът на управника ни,

бе решено да се вземат сериозни мерки.