Pioneer One

Не можеш ли да спиш?

Защото имаш кошмари?

Понякога си представям, че има чудовище в гардероба.

Един призрак. И тогава и аз не мога да спя.

Това ли е, което ти има?

Горе долу. А ти защо си будна?

Ами, защото не ми харесва да спя сама.

Знам, че ти е заради нея, не съм на 3 години.

Не знам дали си спомняш, но аз си имам гадже. И се казва Клаудия.

Не знам да ли си спомняш ти, но аз живея тук и мога да чета мисли.

Няма значение. Сандра няма да се върне.

Отиде си вкъши, при своите родители. - Аз искам да се върне!

Но понякога... нещата не са така, както ни се иска.

И не ни остава нищо друго освен да се примирим.

Заради това ли си гадже с Клаудия, защото си се примирил?

Виж, Лусия, понякога има хора, които..

Помагат ти да не мислиш за чудовището в гардероба, от което те е страх,

и не можеш да заспиш. Разбираш ли ме?

Не.

Но, ако ти си с Клаудия и си щастлив, на мен ми стига.

Само че...

Трябва да си по-добър с нея.

Понякога си мисли, че не се държиш добре с нея. Прочетох го в главата й.

Какво мислиш, че прави Сандра в момента?

Може би също не може да спи.

И е будна в леглото си и мисли за нас.

Или чака майка си да влезе през вратата, с една хубава топла закуска.

Винаги е била изтънчено момиче.

Хайде, трябва да продължим.

ЗАЩИТЕНИТЕ "Един от нашите"

Хубаво, и това е за принцеската. За да се превърне в една кралица.

Благодаря.

Какво става? И ти ли стана рано? - Вчера, когато хвърлях боклука...

Може ли да поговорим за малко? - Здравейте!

Здравей! - Какво? Никой ли не е могъл да спи?

Ти със сигурност не, два часа обикаляше из къщата.

Трябваше да почистя. - До 6ч сутринта ли, Химена?

Тате вече е добре. Не пие хапчета, нито нищо.

Сега аз, направи ми самолет! - Не, не. Марио все още е слаб.

Не стана ли прекалено бързо? - Не, чувствам се добре.

Има право. - Не, добре съм.

Марио! Поне още един ден в леглото. - Химена, добре съм.

А пък и не мога да отсъствам още един ден от училище.

Сега не знам как да се държа с Нурия и Андрес.

Нормално. - Лесно е да се каже, Химена.

Вчера отвлякоха децата, Нурия ме измами, теб те заключиха в едно мазе,

и аз да седна да си говоря с тях, не е ли малко странно?

Марио, симулирай. Както симулираме с всичко.

Важното е, че знаем, че са като нас. Елена има сили.

Това може би означава, че има още специални деца в Изгубената долина.

Не сме сами. Имаме голям късмет, че се намерихме.

Повече от късмет. Да ги имаме толкова близо до нас. Особено момичето.

Колкото си по-близо до нея, толкова по-голямо желание имаш да избягаш.

Летя!

Колко готино! - Вижте ме!

Змия, свали я, докато не се е наранила.

Тя реши да си отиде.

Така, че не знам защо гледате така.

Защо каза това? - Кое?

Това за Сандра, че си е тръгнала? Защо го каза?

Да не я виждаш наоколо или какво?

Химена, Сандра си тръгна, за да ни защити.

Майка й разпитваше навсякъде за нея, бяхме в опасност всички.

И можехме да се справим заедно, както правим винаги.

Сега като е сама, също е опасно. Какво ще каже като я питат къде е била?

И разберат за нас.

Ами, ако се обадят на полицията?

Сандра няма да каже нищо. - И от къде знаеш?

Ами, ако я вземат? Както направиха с Бланка.

Няма да й се случи нищо, Химена. Сандра е добре.

Не мога да преживея това още веднъж, Марио.

Кълна ти се, че не мога.

Спокойно.

Знаеш ли какво? - Какво?

На мен също ще ми липсва.

Анхел, отпусни се малко.

Цяла нощ бягаме. Пък и освен това, никой не ни следи.

Значи... минаваш през стени, а?

И от къде си?

Наоколо.

Не говориш много, нали?

Анхел? Анхел?

Деца, мекиците ще изстинат.

Още веднъж секретар. Да, след сигнала, ясно.

Антонио? Колко пъти ще чувам този сигнал? За трети път вече.

Три съобщения ти оставих. Ама какъв е тоя спешен случай цяла нощ?

Осем часа от както не си се прибирал.

Можеш поне да ми се обадиш, нали? - Мами?

Все пак съм майка на децата ти? - Мами?

Какво?

Но какво ти се е случило, Борхи?

Здравей! Как си?

Изчакай, Клаудия, идвам с теб.

Не очаквах да те видя толкова скоро тук. Как си?

Добре, много добре. До после! - Марио, изчакай.

Какво има? - Какво ли? Не се прави на глупава.

Но защо ме нападаш така? - Аз? А ти как се отнесе с мен?

Добре ли прекара играейки си с мен? - Грешиш, Марио. Не беше игра.

Направих всичко за теб. Пред Химена, пред всички, докато ти си шпионирала.

Марио, не знаехме кои сте.

И при всички случаи, нямаше да ви нараним.

Може би. Мен вече ме нарани.

Направи ми една малка услуга.

Остави ме на мира, става ли?

Беше ли в полицията? - Да.

Но Антонио излезе преди да му разкажа каквото и да е. Доволен ли си?

Лео, моля те! Не го прави! Ако наистина те интересува Сандра,

поне малко, не казвай на никого нищо. Забрави за вестника.

Виж, момче. Ако си мислиш, че ще стоя със скръстени ръце, докато на Сандра,

може да й се случи нещо, си сгрешил! Кажи ми къде е Сандра.

Много добре.

Лео?

После ще ти разкажа, става ли?

На изхода, когато свършат часовете. - По-добре да си там!

Лукас?

Какво искаше от теб този? - Опитвах се да ти кажа сутринта.

Лукас? В клас!

Какво има? - Закъсахме го.

Господин Кастийо, не ме ли чухте? Казах Ви да влизате в час вече.

После ще ти разкажа, става ли?

Химена?

Ще се изпочупиш, бе жена. Ама как ти хрумна да се качиш на таква стълба.

Какво искаш, Роса? - Ами, истината е... нищо особено.

Исках да ти кажа, че отивам до селото, ако искаш да ти взема нещо.

Ами сега като каза, перфектно. Нуждая се от един хляб.

Добре. Не се прави повече. Знаеш, че не дойдох за това.

Познаваш ме като сестра, а? Ела, ще ти разкажа.

Какво да ми разкажеш, Роса? - Ела, ела.

Вчера на Антонио му се обадиха от работата и излезе много на бързо.

Аз разбрах, защото точно тогава... - Това го остави за друг ден.

Добре, не сега. - Да, моля те.

Но да си остане между нас, Химена. Това е нещо голямо, но много голямо.

Химена, какво има, в час съм? - Знаят всичко, Марио.

Какво? Кой какво знае? - Открили са трупът в гората.

Трябва да кажем на Андрес веднага. - Какво?

Открили са трупът в гората и знаят, че го е извършил Андрес.

Полицията вече е на път, така че трябва да му кажеш да се маха веднага.

Марио? Чуваш ли ме? Трябва да му кажеш да се маха веднага.

Химена, Химена! Хайде да помислим.

Химена, на мен това не ми харесва.

Говорим все пак за един умрял, за полицията...

Химена, мисля че, не трябва да се бъркаме. Нямаме нищо общо с това.

Как да няма нищо общо с нас? За какво ми говориш, Марио?

Ако не го направиш ще го арестуват.

Има дъщеря. Моля те, направи го, заради нея.

Както знаете, Борха Руано не идва в клас, защото има варицела.

Така, че Лусия и Карлос, ще му дадете после домашните, нали?

Хайде да поумножаваме малко.

Какво ти е?

Мислиш ли, че има още деца освен нас и Елена?

В Астория ли? - В Изгубената долина.

Защо казваш това? - Защото го каза Химена сутринта.

Каза, че може да има други деца като нас.

Тате, казваше, че не съм единствената.

И че тук в Изгубената долина, ще намеря повече отговори от другаде.

Какви отговори?

Защо ни се случва това, защо ние, а не други деца, или защо на големи деца...

Такива неща. - Може би е специално място?

За това сякаш всичко се случва като извадено от приказка.

Представяш ли си всички деца от училище да имат магически сили,

и да не казват на никой нищо, също като нас?

Щом казваш... - Карлос, как е математиката?

Дръжте се добре, сега идвам.

Какво стана?

Нямат доказателства.

Няма как да докажат, че Андрес има нещо общо със смъртта на този мъж.

Няма да позволи, Химена.

Няма да допусне някой да стигне до дъщеря му.

Ще се признае за виновен.

Анхел?

Господи! Не го прави повече, плашиш ме до смърт.

Трябва да се махаме оттук, намерили са ни.

Но тук е невъзможно да са ни проследили.

Хайде, хайде!

Анхел, какво правиш? Анхел, трябва да тръгваме!

Анхел, какво правиш? - Търся локализатор.

Сигурно са ми го сложили в дрехите или обувките.

Ти ли беше?

Сложили са ми я под кожата.

Спри вече, нараняваш ме. - Съжалявам.

Сандра, докосни ме и го изпържи, но бързо, че нямаме много време.

Какво? Какво означава това?

Отиваме да го потърсим. Довиждане.

Но защо? - Защото тук не е както беше.

Престъпления, трупове, убийци. - Но за какво говориш, мамо?

Няма за какво да знаеш, Клаудия. Ще съм по-спокойна,

ако си дойдеш с мен вкъщи и точка. Изчакай ме отвън, аз ще те намеря.

Няма да се прибера сама, а с приятелки, както винаги.

Какви приятелки? Тези ли? Само това липсваше.

Да вървят сами момичета по улицата. Не, не може.

А, ако се прибера с гаджето ми?

С твоят кой? - Гаджето ми.

И от кога имаш гадже? - От няколко месеца.

И кой е? - Змия. Какво има?

Селяндурът? - Какво говориш?

Сякаш е излязъл от Алкала - Меко.

Хайде, дъще. С толкова хубави момчета наоколо, ще си намериш някой по-така.

А Лео е толкова хубав. - Лео не ми харесва, а Змия.

И на мен ми харесва Джордж Клууни, ама виж, с баща ти съм.

Къде е той, искам да говоря с него. - И дума да не става, за какво?