Memories of the Sword (협녀, 칼의 기억)

LOTTE ENTERTAINMENT представя

Една продукция на TPS COMPANY

"Ерата Корьо: времето на чая, мечовете и бойците."

Хонги!

И БЬОНГ ХОН

ЧОН ДО ЙОН

КИМ ГО ЪН

И КЬОНГ ЙОНГ КИМ ТЕ У, И ДЖУН ХО и др

Успях!

Наистина ли го прескочи?

Успя!

Надраснала съм го! - Къде хукна?

Отивам да се поразходя. - Върни се!

Ами ако мама разбере?

Не се притеснявай. Ще се върна бързо.

Крадец! Хванете го!

Дий!

Давай!

Еха!

Точно така!

Невероятен е.

№24.

Победа!

№24. Победа!

Спри! Кой си?

Кой номер си? - Не е ли все тая? Тук съм да се бия!

Отведете го!

Бийте се!

Начало!

Соланг

Греховете ни трябва да бъдат отмити с кръв.

Хонги ще ни убие.

Хонги е мъртва. - Запомни думите ми!

Ще умрем от ръцете на Хонги.

Хванете хлапето! - Хванете го!

Генерал Юпек ще награди с висок пост победителя от боя.

Те ще направят всичко, за да спечелят.

Всеки добре биещ се селяк може да получи служба.

Силата на генерал Юпек е неудържима.

Бъдете внимателни.

Какъв ти генерал?! Дори не знае как да напише името си.

Докъде стигна светът? Нали така, Уолсо?

Не знам. Не мога да видя света.

Погледнете какво става на улицата.

Стига сте пили само чай!

Какво е станало?

Днес е боят, организиран от Юпек.

Появи се едно невероятно хлапе.

Около метър и петдесет.

Тялото му беше слабо, а лицето твърде нежно за мъж.

Много красиво хлапе.

На мен ми заприлича на момиче, но се биеше като мъж.

Не може да бъде! - Камчо!

Камчо!

Върни се!

Хонги…

Къде е Хонги?

Арабският пазар в Корьо

Здравейте!

Кой си?

Много си любопитен. - Кажи ми кой си.

Не знаеш ли за кого се би по-рано?

Бях много впечатлен от сръчността ти.

Прости ми, че те проследих, но изчезна много бързо.

Защо не довърши боя?

Не можех да го победя.

А и нямаше нужда да се стига до проливане на кръв.

Отидох там просто да се поупражня.

Освен, че си добър боец, си и умен.

Как се казваш?

Камчо.

Камчо.

Камчо? На кого си ученик?

Моите умения говорят сами за името на учителя ми.

Ако цениш само разума, може да изгубиш фокуса си.

Краката ти са бързи, но ръцете ти са непохватни.

Какво?

Свали маската ми с 3 движения.

Тогава ще те призная.

Едно!

Две!

Три!

Какви непохватни ръце, а?

Време е да й кажа. - Не е ли много рано?

Юпек скоро ще ни открие.

А ако Хонги бъде наранена?

Прясно набраните чаени листа нямат мирис.

Но колкото повече ги мачкаш и пречупваш,

толкова по-силен е мирисът им.

Мисля, че за последен път ти приготвям чай.

Къде беше?

Прости ми!

Просто излязох…

Това е за теб, мамо.

Много красиво червено.

С кого се срещна? - Спечелих го на дуел.

А той се оказа аристократ. - Попита ли те как се казваш?

Не!

Попита ме кой е учителят ми, но аз не му казах.

Хонги!

Съжалявам. Наистина съжалявам.

Повече няма да правя така.

Хонги!

Да? - Защо тренираш така усърдно?

Двамата ще умрат от моите ръце.

Те убиха родителите ми.

Кръвта се отмива само с кръв.

Само да навърша 20 години и ще ги убия.

Враговете ти са двама.

Единия днес го видя за първи път.

Другият…

те следва от години.

Кои са те?

На всяка цена ще ги убия.

Наистина ли?

Това…

Веднъж хванеш ли го в ръце, няма връщане назад.

Сигурна ли си, че няма да съжаляваш?

Това е мечът на Соланг,

единият от Трите Велики меча.

Мечът на Пунгчон набелязваше целта.

Соланг се биеше срещу несправедливостта.

Мечът на Докги защитаваше и постигаше целта.

Бяха си обещали като братя да умрат един за друг.

А Соланг и Докги бяха любовници.

Соланг!

Синът на коменданта! Заловихме И Чонбок!

Аз съм Пунгчон от Трите Велики меча!

Коменданте,

чуй хората!

Пунгчон,

това е Хонги.

Хонги…

Мислех, че ще спреш дотук.

Нека се бием.

Докги!

Защо? Защо така?

Размислих. Те ми обещаха.

Ако промениш мнението си, всички ние

и семейството ти ще бъдем спасени! - Млъкни!

Тримата може да извършим още по-велики подвизи!

Какво по-велико от това, да се бием за свободата?

Не!

Кълна се, че никога няма да ти простя!

Пунгчон!

Пунгчон!

Спри!

Умри!

Много хора умряха, предадени от Соланг и Докги.

И баща ти беше един от тях.

Както и майка ти.

Не.

Недей! Не…

Този меч прободе сърцето на баща ти.

Лъжеш.

Аз съм Соланг.

Докги, мъжът, който ти е дал червената маска

и аз, сме твоите врагове.

Лъжеш!

Бързаше да покажеш уменията си с меча.

Виждаш ли? Твоят враг те е хранил и обличал!

Мислиш ли, че можеш да убиеш и двама ни?

Да отмъстиш за кръвта на родителите ти с този меч?

Мамо!

Мамо!

Глупаво дете!

Все още ли ме наричаш майка?

Запомни думите ми.

Аз съм твоят враг - Соланг!

Напусни този дом.

Следващия път, когато се срещнем, едната от нас ще умре.

Докги!

Спрете!

Донесете ми чай.

Иска да пие чай!

Хаксон. - Да, генерале.

Чайната на арабския пазар…

Намери там Камчо и майка му.

Майката…

Доведи ми я невредима. - Да, генерале!

Камчо?

Не! - Камчо?

Внимавай!

Мамо!

Бягай!

Бягай надалеч!

Заловете я!

Мамо!

Когато водата започне да завира,

първо заприличва на очите на скарида,

после на очите на рак, после на рибешки очи,

накрая изплуват малки топчета.

Почакай!

Не сега.

Водата още не е завряла.

Камчо?

Камчо!

Жената е сляпа!

Не наранявайте момчето!

Той няма нищо общо с мен!