Daughter from Danang

Синът

Здравей.

Здравей, Джесика.

Ще ми пратиш ли папката "Джаксън"? Не е в имейла ми.

Трябва да я прегледам довечера.

Добре. Благодаря. До утре.

Какво правиш тук?

Трябва да поговорим.

Не може да идваш тук без предупреждение.

Звънях ти много пъти. Не си вдигаш телефона.

Какъв е проблемът?

Никълъс. - Станало ли е нещо?

Да.

Кажи ми.

Днес ми се обадиха.

От училището. Преди малко говорих с директора.

Той ми обясни какво става.

Чак сега научих.

Никълъс не е ходил на училище от близо месец.

Какво?

Казвам ти... От седмици се е преструвал.

Всяка сутрин... - Какво говориш?

Обяснявам ти. - Върни малко.

Не е ходил на училище от месец и ти не си забелязала?

Излизаше с чантата и всичко необходимо за деня,

сякаш всичко е наред, но не е ходил там.

От училището... - Те...

Казаха, че са ми пратили много имейли, които не съм получила.

Какво е правил по цял ден? Къде е ходил?

Не знам. Нямам представа.

Вече рядко отговаря на въпросите ми.

Бет...

Съжалявам. Кейт дойде да говорим за Никълъс.

Току-що ни казаха, че не е ходил на училище близо месец.

Не е само това, Питър.

Той не е добре.

Трябва да говориш с него. Вече не знам какво да правя.

Той има нужда от теб. Не може просто да го зарежеш.

Не съм го зарязал. Защо все го повтаряш?

Добре.

Онзи ден аз...

Помолих го да...

Дори не помня какво. Да си отнесе чинията или нещо такова.

Той ме погледна...

... с...

... такава омраза.

Помислих, че ще...

Какво?

Плаши ме.

Добре.

Ще дойда утре. Ще намина в края на деня.

Благодаря.

Прегледахме политиката им за устойчивост

и смятаме, че сливането с компанията отговаря на зелената ни стратегия.

Имат отлични екологични и социални показатели,

които ще ни донесат ползи.

Сливането ще бъде от полза и за тяхната репутация.

Отлично. Разполагам с цялата информация.

Ще се обадя на Джефри и ще видим дали ще ги убедим.

Идеално. - Супер.

Благодаря.

Моля.

Ще се обадя веднага, щом приключим.

Благодаря. - Чудесно.

Благодаря.

Вратите се затварят.

Благодаря.

Хайде, момче.

Здравей.

Какво правиш тук?

Може ли? Притеснявам ли те?

Как си?

Добре.

Наминах, защото искам...

Искам да говоря с теб. Ще ми отделиш ли две минути?

Добре.

Майка ти ми каза, че не ходиш на училище.

Какво става?

Нищо.

Знам, че сега ти е трудно и си ми сърдит,

но това не е причина да не си говорим.

Защо спря да ходиш на училище?

Не знам.

Не знаеш ли?

Не може просто да решиш да не ходиш на училище.

Няма такъв вариант.

Проблеми ли имаш?

Защо въздишаш?

Без причина.

Трябва да има причина. Кажи ми.

Не ми се говори за това.

Не мога да ти помогна, ако не ми казваш нищо.

Какво прави толкова дни? Къде ходи?

Разхождах се.

Разхожда се? Сам?

Да.

Защо, Никълъс?

Приемливо ли ти се струва? Изпитът наближава.

Осъзнаваш ли, че се канят да те изключат?

Хей.

Майка ти е на предела на силите си.

Иска да те прати в пансион.

Това ли искаш? - Не.

Трябва да направиш нещо. Не може да продължава така.

Не мога да се преборя.

Защо? Станало ли е нещо в училище?

Не.

Извън училище?

На мен можеш да кажеш всичко.

Не е това.

Просто...

Да?

Не знам как да го опиша.

Със свои думи.

Животът.

Потиска ме.

Какво не те устройва?

Не знам.

Искам нещо да се промени, но не знам какво.

Затова понякога си казвам, че може би...

Кажи ми.

Искам да живея с теб.

С мен? - Аз и мама...

Не се погаждаме.

Понякога не може да ме търпи. Знам го.

Когато съм тук,

твърде често ми минават мрачни мисли.

Искам да живея с братчето си.

Да...

Ако ме пратите в пансион, ще полудея.

Напротив. - Ще полудея, казвам ти.

Имам чувството, че главата ми ще експлодира.

Ела тук.

Понякога ми се струва, че полудявам, татко.

За какво говориш?

Казвам ти, не знам какво ми става.

Ела. Не се тревожи.

Ще намерим изход.

Довери ми се.

Свързахте се с Кейт. Оставете съобщение.

Аз съм. Говорих с него.

Обади ми се, когато получиш съобщението. Благодаря.

Защо го приемаш така?

Как го приемам?

Ще остане в стаята отзад.

А училището?

Ще измислим нещо.

Сигурно има училище, което ще го приеме в средата на годината.

Да, сигурна съм.

Познаваш го от две години.

И виждам, че...

Имаш отрицателни впечатления от него

след всичко, което се случи, но той не беше такъв.

Когато беше малък, беше...

Когато отидох да го видя, имаше...

Имаше белези.

Белези? Като...

Белези на ръката.

Ужасно се разстроих.

Той е малкото ми момче.

Хей.

Вярно е. Права си.

Чувствам се виновен.

Не мога да се преструвам, че не съм отговорен за ситуацията.

Аз си тръгнах, Бет.

Напуснах ги. - Не си виновен, че не е добре.

Преживява труден момент.

Мисля, че нямам избор.

Не мога да се откажа от него.

Добре. Разбирам.

Не се тревожи, разбирам.

Трябва да говориш с лекар за белезите.

Знам.

Готов ли си?

Да.

Няма ли да... - Не, благодаря.

Значи... - Да.

Не забравяй. Знаеш, че винаги можеш...

Знам. Благодаря, мамо.

По всяко време.

Не мисли, че е защото...

Знам.

Знам за какво говориш. Не се тревожи.

Добре.

Хей...

Обади се.

Чакай.

За малко да забравя. - Какво?

Бананов хляб.

Благодаря, мамо.

Обичам те.

Взе ли всичко необходимо?

Да.

Намери ли хавлията, която Бет остави за теб?

Да.

Добре. Ще те оставя.

Отивам да спя.

Много се радвам, че си тук.

Липсва ми времето с теб.

Ами Бет? Не й ли пречи, че се преместих тук?