Pathfinder

600 години преди Колумб, по крайбрежието на Северна Америка...

нахлули свирепи завоеватели, които искали...

да се заселят по тези земи. Но нещо ги спряло.

Всичко по- нататък е легенда.

Той не трябва да остава при нас.

Неговата кожа, неговите очи...

като зъл дух, който никога не е виждал слънце.

Той е демон.

Той не е демон.

Той е просто момче.

Момчето ще порасне и ще се превърне в чудовище като неговите предци.

Ако изхвърлим това дете на студа...

кой ще е чудовището тогава?

Неговият живот е част от съдбата на нашия народ.

Той ще остане.

Кой си ти, малко момче?

Малък дивак.

Убий тази гадина.

Ти не си ми син.

15 години по- късно

Призрак, призрак, хайде.

Колко е красиво, гледай.

Добре дошли.

Рано пристигнахте за празника на пролетта?

Предводителя започва едно трудно пътуване...

Аз не съм дошъл само за това.

Това си е мое.

Koлко си пораснала.

Вижте това е Малчун.

Посвири ни още.

Тя е моя.

Tова аз ще го взема.

Зимата по време на лов се свлече лавина.

Колко умряха?

Tри, четири групи ловци.

С тях и този, който трябваше да ме замени.

Избра ли друг.

Ще стане един от тях, но кой?

Все още не знам.

Tвоята дъщеря е станала красива жена.

Само че ние с теб сме вече доста стари.

Та вие от много отдавна сте стари.

Днес е обреда за посвещаване на юношите във войни...

ще се съгласиш ли да го ръководиш?

Какво виждаш?

Пророчество.

И съвсем скоро, то ще се сбъдне.

За народа Зариф винаги ще бъде неговия предводител.

Обичаите ни ще изберат този,

който ще промени настоящето.

Дъще!

Той още не е заслужил това право.

Теб още те преследва демона на твоето минало.

Докато не се изправиш пред него, няма да разбереш...

какъв е той в действителност?

Сине!

Ако не мога да съм войн,

то тогава какъв ще съм?

Tи си се родил сред хората на Драгоните, но си един от нас.

Довиждане.

Виж какво имам.

Научила да свириш?

Късмет сине.

Благодаря татко, скоро ще се върна.

Красива си...

Тръгвам мамо.

Пази се, сине.

Тръгвай, тръгвай.

Хайде.

Не отивай сама надалеч.

Защо винаги си толкова сериозен?

Аз съм твой защитник.

А ще защитиш ли куклата ми?

И теб и нея, обещавам.

Иди с нея.

Майко.

Спрете!

Покажете малко уважение към домакина ни.

Въпреки че са диваци, те заслужават малко уважение.

Смърт с меча!

Татко.

Tози изглежда различно?

Може би този може да използва меч.

Вземете му меча преди да се е наранил.

Искам главата му!

Ето го!

Този дивак знае пътищата...

Eто го!

Къде е главата му. - Изгубих го.

По дяволите!

Той ще ни заведе до следващото село.

Искам да избием всички.

Къде изчезна той?

Добре, ще ги избием и ще изчистим земята преди да се нанесем тук.

Напред!

Тръгвайте...

Татко, това са следи...

Той е ранен.

Татко!

Не е далече.

Напред!

Има нужда от сън.

Аз също.

Какво сънуваш?

Той е приятел, от него не трябва да се боим.

Tова е една стрела от нашите врагове.

С нея ще се бием.

А ако дойдат тук?

Те ще убият всички мъже, жени и деца.

Къде са хората от твоето племе?

Всички са мъртви.

Те ще дойдат тук по твоите следи.

Казах ви да ме оставите.

А вие не ме послушахте.

Тогава ще останем и ще се бием.

Всеки един от тях има такова оръжие.

И са облечени в кожи и метал, които нито с камък нито с нож...

не могат да бъдат пробити. Само с бягство може да се спасите.

Но в битката...

Претърсете пещерата.

Водете племето към устието...

и минете на запад през гората.

Когато стигнете мястото, където пътя се разделя...

има маркиран столетник, тръгнете на изток.

Западната пътека не е безопасна, там можете да попаднете на лавина.

А ние и без това загубихме много.

Бързо, бързо, тръгвайте.

Какво ще правиш?

Ще убия колкото мога.

А след това?