Oh My Ghostess (오 나의 귀신님)

Какво да правя?

На Бонг Сун, моля те, чуй ме! Баща ми припадна.

Моля те, извикай линейка заради мен.

А… не знам, не чувам нищо.

Само ти можеш да ми помогнеш.

Умолявам те, баща ми умира! - Спри с това, просто си върви!

Той ми е баща!

Не е кой да е, а баща ми!

Дори и да съм призрак как мога да стоя отстрани и да гледам?

Просто се обади за линейка!

Умолявам те!

На Бонг Сун… На Бонг Сун, къде си?

Ало, 911? Обаждам се от Йонгсангу. На Уньорю 247 има ресторант.

Моля ви, побързайте, баща ми е в безсъзнание!

Благодаря ви!

Какво правиш тук? Не можем да започнем без теб.

Бързо. - Добре.

Добре, идвам.

Ръката ми… - Ей, На Бонг Сун!

Бързо!

Какво, по дяволите… - Участниците са при мен.

Започваме снимките веднага. - Добре.

На Бонг Сун, добре ли си? - Какво?

Ами да.

Ще се побъркам. Трябва да видя баща си.

Бонг Сун, чуй ме внимателно.

Не бъди нервна. Не се напрягай толкова.

Не слушай останалите, просто замеси тестото.

Ако не ти стигне брашно, ще измисля друг начин, ясно?

Добре.

Не остана много време. - Да.

И двата отбора са доста заети. - Така е.

Изглежда отборът на Канг Сон У приготвя сьомга и палачинки с праз.

Да, но те си разпиляха брашното.

Нямат право на допълнителни продукти. - Толкова е лепкаво.

Това ще е трудно за преодоляване.

Да.

Дали брашното ще им стигне? - Да.

Но вместо брашно…

Смесват боб на прах и зърна на прах.

Ще стане ли тесто така? - Татко, стискай зъби.

Ще дойда скоро, тате.

О, ПРИЗРАЧЕ МОЕ = Епизод 6 =

Благодарим на всички за работата.

Представихте се страхотно. Много сте талантлив.

Поздравления. - Благодаря.

Добра работа.

Татко…

Къде е?

50. - 50.

100. - 100.

100. - 100.

Тате…

О, татко!

Добре си, нали?

Толкова се уплаших.

Нужни са още няколко изследвания,

но изглежда е ранен стадий на цироза. - Цироза?

Да, прекалявал е с алкохол. За щастие, не е в напреднал стадий.

Стига да няма възпаления, ще се оправи с лекарства.

Добре. - Но трябва да спре да пие.

Да, благодаря ви, докторе. Благодаря!

Ще ти оправя възглавницата.

Мерси.

Ти наистина си по-добра от сина ми.

Но откъде знаеше, че съм тук?

Отбих се в ресторанта, но една жена ми каза, че е дошла линейка.

Можеше да загазиш наистина! Щастливец си, че не е нещо сериозно.

Казах ти да спреш с алкохола. Дори лицето ти е потъмняло.

А и пиеш на гладно. Много ясно, че ще ти се отрази.

Напомняш ми на дъщеря ми като ми се караш така.

Знам, че не си искала, но…

Нарече ме "татко" преди малко.

В полузаспало състояние реших, че дъщеря ми се е върнала.

Беше за кратко, но ми хареса.

Ами…

Може да гледаш на мен като на дъщеря.

Предполагам.

Вече те чувствам като такава.

Да. - Татко!

Татко… Татко! - Боже!

Татко! - Ей, дете.

Каква е тая врява, добре съм.

Знаеш ли как се уплаших като чух, че са те отвели с линейка?

Както стана и със сестра ми… Реших, че ще остана сираче.

Много си подъл! - Боже.

Трябва да те…

Уж си много разтревожен, а си го оставал да стигне дотук?

Какво, по дяволите? Какво правиш тук?

Ела, трябва да говорим. - За какво?

Казах ти да дойдеш, бе. - Пусни ме.

Боли, казах ти да ме пуснеш!

Кога ще се стегнеш?

Баща ти има цироза, глупак такъв! - Цироза? Тежко ли е?

Ако беше ти, вече щеше да си мъртъв.

Наистина е време да пораснеш.

Какви ги вършеше, докато е бил болен?

Не трябваше да му даваш да пие. - Чак и ще ми се караш ли?

Животът му е в опасност.

Той е мой баща, не твой.

Ако някой е тъжен и се тревожи, това съм аз!

На снаха ли се правиш вече? Дори и да си луда по мен…

Тъпак такъв, сериозно ли?

Я се стегни.

Баща ти е приет в болница и се мъчи цял ден.

Спри с игричките и не спи по цял ден. Погрижи се добре за него.

За първи път жена ме удря по главата. Освен сестра ми.

Поздравления за втората ти победа. Бобена палачинка със сьомга.

Много свежа идея.

Не правете такива концепции повече. Това не е игра.

Трябваше да променим формата.

Ами Бонг Сун?

Изхвърча набързо, всичко наред ли е?

Наистина не знам дали е добре или не.

Всъщност обадиха ни се от централата.

Казаха, че за малко сме щели да се изложим публично.

Проличало е колко е неопитна тя.

Проблеми ли имаш заради нас? - Не е там въпросът.

Искат да сменим асистента ти. - Кого? На Бонг Сун?

Ролята на помощника ще става все по-голяма.

Ако нещо подобно се повтори? - Да, но все пак…

Държахте да остане, заради продължението.

Вашият канал така ли се отмята от думите си?

И реже хората заради една грешка? - Защо реагираш така?

Според тях е така. - Забрави, няма да я сменя.

Ако ще махате нея, ще си тръгна и аз.

Също така… Идеята за бобената палачинка беше изцяло на Бонг Сун.

Тя сама си поправи грешката.

Ще тръгвам.

Сон У, защо си толкова чувствителен?

Со Йонг, не аз съм чувствителният тук.

Ти… Не, вие сте безчувствените.

Когато става въпрос за работниците ми,

наблюдавам ги поне 6 месеца.

И ако наистина не се получава,

намирам им нещо друго, преди да ги отпратя. Защо?

Въпрос на елементарна учтивост.

Какво облекчение, че не се влошиха нещата.

Мисля, че днес небето се разпадаше.

Боже, На Бонг Сун, пак ли ти?

Съжалявам.

Просто го приеми като съдба.

Обещавам, че ще бъда добра. Не се тревожи.

Няма да правя нищо лошо.

Още ли я няма?

Смешно момиче е.

Избяга от там просто така.

Къде е отишла, че още я няма?

Дори не е психически стабилна в момента.

Ало?

На Бонг Сун, къде си!

Защо? Притесняваше ли се, шефе?

Да се притеснявам, да не съм луд?

Заради теб днес… И къде си все пак?

Далеч съм, затова не чувам много…

Ало, шефе?

Ало?

Честно, колко далеч е?

Баба й живее извън града. Да не й е се е случило нещо?

Изненада!

Нали каза, че си далеч? - Дори и така, мога да дойда бързо.

Аз съм човек, който винаги ще живее в сърцето ти, шефе.

А, да, как мина заснемането? Всичко ли мина добре?

Сигурно много си се стреснал.

Какво има?

Пак ли те хванаха лудите?

Не знам… Може и да е така, а може и да не е…

О, боже! - Къде си мислиш, че лягаш?

Тук, ето тук. Може ли да легнем заедно?

Тук, тук… легни, моля те. - Боже!

Разкарай се. - Само 5 минутки.

Имам да ти казвам нещо. - Само минутка…

Сериозно, ставай бързо!

Имам да ти казвам нещо, а не мога да говоря тук.

Боже, защо просто не ми го кажеш тук?

Не ми харесва да стоя навън.

Не, всъщност защо да е от значение?

Може и навън да е вълнуващо.

Какво? Какво ще правим тук? - Ще говорим…

Ще говорим… - Просто ще говорим.

Какво искаш да правиш след време?

Вече знаеш. - Стига с шегите.

Каква е истинската ти мечта? - Мечта?

Мечта казваш… Имам само една и тя е да спя с теб, шефе.

Ще спреш ли с шегите?

Не се шегувам.

Не готвиш само за да се прехранваш, нали?

Не искаш ли да станеш истински готвач?

Ами… вероятно.

Искаш ли да те обучавам сериозно?

Какво? Да ме обучаваш?

Ще продължим участието си в тв шоуто.

Възможно е днешната случка да се повтори.

Като гледам идеите ти от участието ти досега,

мисля, че имаш добри инстинкти и талант.

Но ти липсват основни познания.

И? Искаш да ме обучаваш?

Чудесно, навита съм!

Не го приемай като игра. Изобщо няма да е лесно.

Бъди груб. Няма да е готино, ако си прекалено мил.