She Was Pretty (그녀는 예뻤다)

ТЯ БЕ КРАСАВИЦА = Епизод 11 =

Да, срещата ми свърши по-рано, ще тръгвам.

Къде си?

Имах малко работа и излязох, но ще се видим по-късно.

Ще се видим после.

Добре, ще се видим по-късно.

Най-добър хотелиер Мин Ха Ри

Най-добър хотелиер на месеца

Мин Ха Ри? - Да?

Сонг Джун…

Мин Ха Ри.

Коя си ти?

Защо?

Как можа да се представиш за Ким Хье Джин?

Да се преструваш през цялото това време?

Коя си ти?

Каква е истинската ти самоличност?

Ще обясня всичко, Сонг Джун.

Това, което се случи…

Отговори ми.

Коя си ти?

Приятелка.

Приятелка на Хье Джин.

Тя ме помоли за услуга. Да се срещна с теб само веднъж.

Но после те срещнах в хотела и нещата се усложниха.

Исках да се видя с теб днес, за да ти обясня и да се извиня…

Тогава истинската Ким Хье Джин…

Тя ли е?

Тази, за която си мисля ли е?

Да.

Така е.

Сонг Джун, извинявай, че те излъгах.

Не планирах това да продължава толкова дълго…

Всъщност имам естествено бухнала коса.

Косата ти.

Косата ми?

Косата ми!

Аз съм Ким Хье Джин! Ким Хье Джин!

Го, зелено!

Го, зелено!

Защо се смееш?

Сетих се за някого.

Шпиониращата го прави да изглежда загадка.

Ако не се вгледаш внимателно, дори не можеш да я видиш.

Последната ми молба…

Ще я използвам днес.

Последното ми желание…

е това.

Ако се колебаеш и не можеш да отидеш при него,

просто ела при мен.

Дай шанс и на мен, става ли?

Не, но…

Но репортер Ким, аз…

Вдигни.

Да, шефе?

Мина много време,

Ким Хье Джин.

Моля?

Преди малко се срещнахме в галерията. За какво говориш?

Мина доста време,

Хье Джин.

Липсваше ми, Ким Хье Джин.

Сонг Джун.

Къде си сега?

Да се срещнем.

Не отивай.

Не отивай, Джексън.

Съжалявам.

Много съжалявам, репортер Ким.

Прости ми.

Хье Джин, къде по-точно се намираш?

На кръстовището пред компанията съм. А ти?

Значи си от другата страна?

Пресичам пътя в момента.

Намерих те.

Най-после те открих.

Ким Хье Джин.

Къде се криеше?

Защо не каза нищо? Знаеш ли колко много…

Няма значение.

Няма значение, Хье Джин.

Разпознах те твърде късно.

Трябваше да те открия по-рано,

но закъснях.

Съжалявам.

Сигурно ти е било трудно.

През цялото това време си била толкова близо.

Като последен глупак не те разпознах.

Нека те видя.

Сега като се загледах, това си ти.

И така като те погледна, пак си ти.

Ти си.

Моята приятелка, Ким Хье Джин.

Го, зелено!

Прав си. Го е!

Всъщност, онзи ден дойдох, за да те видя.

Но?

Когато не ме разпозна и ме подмина,

внезапно се почувствах незначителна.

Тогава бях безработна и се досетих,

че съм съвсем различна от старата Хье Джин,

така че увереността ми да те срещна се изпари.

Поглеждайки назад, разбирам, че всичко е започнало

с тази моя грешка. Ако не бях…

Недей, какво говориш?

Моя е вината, че се изплаших и се скрих.

Толкова е красиво!

Не знаех нищо тогава.

Чудя се, какво ли е било чувството да знаеш всичко, когато ме виждаш.

Тази лъжа започна да нараства като снежна топка,

и дойде момент, в който стана твърде трудно да се справям.

Затова с времето стана все по-трудно да се разкрия.

Момент. Сега като се замисля, започвам да се натъжавам.

За какво? - Ако ситуацията се беше влошила,

щеше ли да се разочароваш и да съжаляваш, че си ме срещнала?

Вярвах, че такова нещо не би застанало между нас.

Само аз ли мисля така?

Каквото и да се е случило, както и да изглеждаш,

за мен не би имало никакво значение.

Никога.

Ако не се бях скрила онзи ден,

щеше да ни е толкова… по-лесно.

Съжалявам за това.

Да не съжаляваме. И да не поглеждаме назад.

От сега нататък ще гледаме само към бъдещето, Хье Джин.

Всичко това сигурно си го разбрал от Ха Ри, нали?

Не, за пръв път го чувам от теб.

Когато идвах насам, си спомних за някои неща, които се бяха случили.

Какво имаш предвид?

Не дойде ли, защото Ха Ри ти е признала всичко?

Прибра ли се? Не се ли срещна с Чи Сонг Джун?

Какво се случи? Добре ли си?

Разбрах, че не си имала шанс дори да обясниш.

Какво ти сторих?

Мисля, че главата ми беше изключила за момент.

Трябваше да ти кажа по-рано.

Съжалявам, Хье Джин.

Каза ми, че ще му кажеш всичко и лично ще оправиш нещата.

Да те изчакам още малко…

Така или иначе щеше да разбере.

Просто се случи час по-рано, това е.

Ами една позната ме чака.

Трябва да тръгвам. Ще се прибера късно, не ме чакай.

Ха Ри, Ха Ри!

Ало? - Хей, Мин Ха Ри.

Нима най-после да ми вдигна?

Аз… съм приятелката й, Ха Ри си забрави телефона.

Ясно тогава защо ми вдигна изобщо.

Когато Ха Ри се върне, кажи й да ми се обади.

Да.

Откъде да започна и как да обясня?

Нямам сили да ти обясня лично, затова ти пиша писмо.

Преди всичко, съжалявам, Сонг Джун.

Наистина…

няма какво друго да кажа, освен, че съжалявам.

Странно, но винаги, когато преживявах трудни моменти, попадах на теб.

Всеки път ти ме успокояваше с думи и действия.

За момент дори си помислих, че много си приличаме.

Но ти каза тези неща, защото ме мислеше за Хье Джин.

Глупаво е, че се заблудих.

Така постепенно станах лоша и алчна.

Благодарна съм ти.

Наистина съжалявам.

Никога няма да изкупя вината си,

но съжалявам.

През цялото време досега ти ме мислеше за Хье Джин.

Но има само една Хье Джин, която харесваш.

Знам добре това.

Заради това, че се намесих и че те накарах

да преживееш всичко това, прости ми!

На теб, както и на Хье Джин,

искрено се извинявам и ще ви подкрепям.

Приятелката на Хье Джин, Ха Ри.

Още ли не си тръгнала за работа?

Май снощи си се прибрала късно.

Кога приключи с тренировката? - Ами…

Един младеж ме почерпи снощи. След толкова пиене, сега ми е зле.

Не съм виждала друг да пие толкова яко.

Жадна съм. Ще си сипя вода.

Нали ще пиеш вода?

Моля? - Защо отиваш към стаята си?

Да бе. Защо го направих?

Много странно.

Хье Джин, здравей.

Мамка му!

Добро утро! - Хье Джин.

Не гледай в таблета по улицата, шефе.

Затова се блъскаш наляво-надясно! Като глупак.

Да, разбирам!

Го, зелено!

Схванала ли съм се? Сигурно съм спала накриво.

Да вечеряме заедно. Дали да не посетим стария ни квартал?

Дали онази сладкарница е все още там?

В деня на левичарите ми взе торта, мислейки, че е рожденият ми ден.

Помниш ли?

Кога се е случило това?

Паметта ми изневерява и старите ми спомени са малко неясни.

И как да те наричам сега? Редакторе, шефе, приятелю?

Съученик? Редактор-съученик…

Би било твърде странно.