Oh My Ghostess (오 나의 귀신님)

О, ПРИЗРАЧЕ МОЕ = Епизод 3 =

Еха. Добре, добре, добре, всичко е наред.

Пристигат.

Вземете си студени напитки, докато чакате.

Докога ще чакаме? Стомахът ми плаче за храна.

Съжалявам. Скоро ще се освободи място.

Слънцето ще залезе скоро. - Съжалявам.

Още двама души могат да влязат.

Дъще, още двама души. - Да, добре дошли! Насам.

Ще почистя веднага.

Какво ще поръчате?

Две оризови супи моля. - Добре.

Нещо за пиене? - Разбира се.

Веднага пристигат.

Прилеп ли си? Всяка нощ идваш все по-късно!

Имаме нужда от помощ на обяд.

Писна ми да се заяждаш. Ето ме, тук съм!

Миличка, кога ще стане нашето пикантно пилешко?

Ще умра. - Да.

Да, идва скоро.

Дъще, те чакат. Побързай. - Да, да, сега.

Сервирай няколко гарнитури.

Миличка, защо не ни попееш песен, докато стане готово?

Така ще ти е по-забавно, а за нас ще е по-малко скучно.

Заета съм, да му се не види! Каква песен?

Дъще! Още един човек!

Заповядайте!

Госпожице, само за момент. Сега идвам.

Боже!

Татко, казах ти да почистиш приборите внимателно.

Трябва да изсъхнат, преди да ги извадиш.

Ще има следи от водата.

Татко, трябва да се сложи фолио на контейнера с кимчито,

за да не изсъхне.

Храната добре ли е? - Да.

Колко необмислено от моя страна.

Толкова е горещо навън. Дори не съм пуснал вентилатора.

Какво е това, какво му става?

Пак ме разиграва, нищо му няма, работеше си преди.

Господи…

Работи.

Откъде разбрахте как да го направите?

Просто го дръпнах и той проработи.

Толкова съм благодарен. Доведох ви тук, защото исках да ви нахраня.

Но не знам какво точно ще ви хареса.

Да. Това е добре.

Трябва да тръгвам. - Моля, почакайте.

Какъв съм и аз, да ви губя времето, когато сте толкова заета.

Нямам много пари, но моля ви вземете такси до вкъщи.

Не, не. Всичко е наред.

Просто искам да ви благодаря.

В този свят днес… той щеше да пострада, ако не бяхте вие.

Това е за благодарност, приемете ги.

Благодаря ви за храната. - Добре…

Да, това е кварталът, в който живеех.

Сун А, доставки ли правиш? Ще вземеш ли костюма на баща ти?

Остави го тук след някаква сватба и още не го е взел. Прибери го.

Сун А, кога ще си платиш подстригването?

Винаги ми се измъкваш. Да ми платиш скоро.

Защо Кьонг Мо не минава вече? Време е и той да се подстриже.

Здравейте, госпожо. Гърбът ви по-добре ли е тези дни?

Коя си ти…

Дойдох да купя дрехи миналия път. Предполагам, че не ме помните.

Казахте, че ви боли гърбът.

Грижете се за себе си.

Гърбът ми? Операцията ми беше преди година.

Храната е тук.

Тежи ли?

Хайде, идвайте да ядем! Толкова много има.

Откога чакаме, Сун А.

Да ви е сладко.

Това… Това е за офицер Че.

Как така?

С различно количества ориз са. - Ясно.

После оставете чиниите отвън. - Добре.

Благодаря ти.

Хайде. - Сун А!

Хайде да ядем! - Добър апетит.

Моята несподелена любов с офицер Че…

Не, предполагам, вече е командир Че.

Виждам, че си останал все така сърдечен и хубав както винаги.

Всичко останало си е точно както преди.

Аз съм единствената, която липсва.

Защо оставих всички тези спомени и умрях?

Помня всичко, освен онзи момент.

Какво се е случило тогава с мен?

Младата дама…

Тя е била готвач?

Я, тя даже е участвала в телевизионно шоу.

Не предполагах, че е известна.

Супа от треска и прегорял ориз.

Хей, това… Моята Сун А го приготвяше.

Младо момиче като това, знае как да го прави?

Еха.

Готвачът сигурно е гений. Наистина.

Членовете на журито опитват храната в момента.

Той даже не обича ориз. Как го е измислил?

Странно, нали?

Както и да е, На Бонг Сун, ти си природен талант.

Сякаш не за първи път си в телевизията.

Природен талант, да бе. Стои там и яде нонстоп.

Какъв срам. Сякаш я държим гладна насила.

По-добре така, отколкото просто да стърчи.

Да бъдеш естествен е добре, но тя просто продължава да яде и яде.

Какво ще прави Джун? Почти е на финала.

Това наистина е смешно.

Подреждах новите гумени ръкавици, които ни подариха.

Може би защото са по-скъпи, но са толкова удобни.

2 кутии ще ни стигнат за много време.

Между другото, къде е шефът?

Леле! Трябвало е да снимат в близък план тук.

Дори се усмихнах за целта.

Какво му е било на тоя, дето е снимал?

Хей, извинете случайно…

А, да, аз съм.

Обаче нямам химикалка.

Аз просто исках да попитам в коя посока е мостът Мапо?

Мостът Мапо?

Вероятно натам…

Какво мислиш? Добре са, нали?

Да предполагам. Наистина са много добре.

Но какво значение има моето мнение? - Разбира се, че има.

Ползваш ги ежедневно.

Затова ти и давам тази мостра.

Не се чувствай задължен да ги ползваш.

Благодаря ти.

Старите ми гумени ръкавици имаха дупка и щях да купувам нов чифт.

Като те дават по телевизията, получаваш безплатни продукти, нали?

Само помощник-готвач съм.

Тези ги хвърлям.

С какъв кеф ги метна, а?

Ще видиш ли как е на подправки? - Разбира се.

Как е?

Може ли да погледна в кухнята ти? - Разбира се.

Леле…

Това е хладилник на ресторант, все пак. Всичко е пълна бъркотия.

Недей, защо ще слагаш газирано тук?

Това не е като захарта. Придава различен пикантен вкус.

Сега го разбъркай. - Става ли така? Да видим.

Права си!

Това е точно като кимчито, което дъщеря ми правеше.

Не го знаех този трик и просто изсипвах захарта вътре.

Господи. - Ти имаш дъщеря?

Да, имах.

Вече е далеч.

Беше ми повече от дъщеря, даже и повече от син.

Между другото, как се казваш?

Дори не ти знам името.

Аз съм тате, Сун А.

Бонг Сун. На Бонг Сун.

Бонг Сун.

Това е много красиво име. Има приятно звучене.

Задръж за момент.

Ще те черпя айрян, но сутринта свърши. Отивам да купя.

Не се притеснявай, наистина.

Неудобно ми е така. Ще се върна ей сега. Стой тук.

Ама сериозно ли…

Да, татко никога не е изпращал гости с празни ръце.

Къде се е дянал контейнерът с кимчито?

Татко наистина е най-добрият.

Минаха повече от 2 години, а нищо не се е променило?

Всичко си е същото.

Странно.

Щастлива ли си?

Е, кой би предположил, че тази снимка

ще се окаже последната ми?

Дневникът ми.

Кой… кой е там? Ти коя си?

Тоалетната не била тук.

Дали е тук някъде?

Ей, извини ме!

Не правиш ли разлика между тоалетна и стая?

Сляпа ли си?

Да, имам астигматизъм.

Какъв му е проблемът?

Все спи пиян до залез-слънце, защо е станал толкова рано?

Какво ме гледаш?

Защо? - Ей!

Станал си?

Поздравихте ли се вече?

Че защо? Тя не е клиент. - Ей, хлапе.

Припадна снощи и тя те отнесе до участъка.

Бъди й благодарен.

Защо винаги спиш по улиците, като си пиян?

Ако се събудя по изгрев-слънце, за какво да се притеснявам?

Благодаря все пак.

Все пак? Виж ти какви обноски…

Защо въобще се занимавах да те нося до полицията, а?

Изглежда си безработен от много време.

Май не помагаш на баща си.

Дали си заспал или си бил нападнат…

Трябваше просто да си продължа.

Какво толкова? Това изобщо не те засяга.

Там е проблемът, че ме засяга.

Така е.

Щом си тук по това време, явно и ти си безработна.

Всъщност бях на работа, когато… Колко е часът?

Закъсняла съм… Господине, ще тръгвам.

Вземи млякото. - Ще го везма следващия път.

Боже! Какво й става?