House of the Dragon

Събрали сме се днес край Морския престол,

за да предадем лейди Лена от дома Веларион

на вечните води, владенията на крал Мерлинг,

където Той ще я напътства до свършека на вечността.

Лейди Лена се отправя на последното си плаване

и оставя две законородени дъщери на брега.

Майка им не ще се завърне от своето пътешествие,

но кръвта ще ги свързва вечно.

Солена е кръвта на Веларионите.

Силна е нашата кръв.

Чиста тече в жилите ни.

И никога не ще залинее.

Прескъпа племеннице.

Нека ветровете ти бъдат крепки като плещите ти,

моретата спокойни като духа ти,

а мрежите ти пълни като сърцето ти.

От морето идем.

В морето се завръщаме.

Виждал ли си баща си?

Братовчедките ти изгубиха майка си.

Нуждаят се от нежна дума.

Имам същото право на съчувствие. - Джейс.

Трябва да сме в Харънхъл и да изпратим лорд Лайънъл и сер Харвин.

Няма да е редно.

Веларионите са ни родственици, а Стронг не са.

Погледни ме. Разбираш ли?

Ръката ми е стан.

Зелена нишка, черна нишка.

Дракони от плът, дракони, изтъкани от нишки.

Ръката ми е стан.

Зелено, черно. - Нямаме нищо общо.

Тя ни е сестра. - Ти се венчай за нея.

Щях да изпълня дълга си, ако ме бяха обещали на нея.

"Ако".

Това ще заздрави рода, ще опази валирианската кръв чиста.

Тя е слабоумна.

Тя е бъдещата ти кралица.

Нишка черно.

Всъщност имаме нещо общо.

И двамата се прехласваме по създания с дълги крака.

Слугинче! Още едно!

Егон...

Дракони от плът, дракони, изтъкани от нишки.

Синът на Лайънъл Стронг ви гледа, откакто дойдохме, Ваше величество.

Най-безсрамно.

Погледът му изразява гордост, нищо друго. Ларис е новият лорд на Харънхъл.

Тронът ми и Висок прилив ще бъдат твои един ден, Люцерис.

Брат ти ще бъде крал, разбира се.

Ще присъства на безкрайни съвети и церемонии.

Лордът на Приливите е господар на морето.

Простете, но не искам това.

То е рожденото ти право.

Ако стана лорд на Дрифтмарк, значи всички са издъхнали.

Много съжалявам. - Благодаря.

Момичетата ми. - Бабо.

Не искам мама да я няма.

Доведи господаря си.

Братко.

Дъщерите ти приличат досущ на майка си.

Това е утеха и горест, зная го от опит.

Боговете са жестоки.

Изглежда към теб са били особено жестоки.

Да.

Върни се с нас в Кралски чертог.

Време е да се върнеш у дома. - Пентос е моят дом.

Домът на децата ми. - Демън.

Знам, че имахме различия, но нека ги оставим в миналото.

За теб има място в двора ми, ако се нуждаеш от него.

От нищичко не се нуждая.

Братко...

Съжалявам за загубата ви, принце.

Колкото и да се угои пиявицата, все е гладна, нали?

Лягайте си. - Майко...

Лягайте си.

Ще си лягам, Ема.

Да се погрижа ли за кралица Алисент?

Не, сер Харолд. - Поемете нощната стража, сер Кристън.

Лорд-командире.

Братко!

Лягай си.

Тя искаше да се върне у дома.

Той не позволи.

Демън смяташе, че постъпва правилно.

Демън постъпва както е най-добре за Демън.

Лена се нуждаеше от майстерите ни.

Лечителите в Пентос са обучени не по-зле от майстерите ни.

Търсиш виновник за волята на боговете.

Може би боговете ни наказват.

За ненаситната ни гордост.

Короната ти принадлежеше.

Глупците от Великия съвет я изтръгнаха насила от главата ти.

Толкова ли е ужасно, че мъжът ти иска да ти я върне?

Нека тази нощ поне захвърлим преструвките.

Не търсиш справедливост за жена си, воден си от амбиция.

Копнееш за трона.

Ако не за себе си, то за потомците на дома си.

Отказах се от мечтата за короната преди десетилетия.

Ти си този, който отказва да загърби този блян

дори сега, когато погубва децата ни.

Какво е тленното ни битие,

ако не блян да завещаем нещо?

Може би ти живееш, за да оставиш наследство.

Искам Дрифтмарк да остане за Бела.

Тя носи кръвта на Веларион.

Оповести го, докато всички са тук.

Ще кажем, че е в памет на Лена.

Да отнемем наследството на сина си?

Той ще бъде крал консорт.

Синът му ще седне на Железния трон.

Искаш да хвърля още по-тъмна сянка върху тези деца,

отколкото вече тегне? - Тук сме сами.

Можем да говорим истината. И двамата я знаем.

Чедата на Ренира не са от твоята кръв.

За разлика от тези на Лена.

Те са нейното наследство.

Историята не помни кръвта.

Помни имената.

Ленор не си намира място от години, но сега...

Ще бъде безполезен.

Или по-лошо.

Зная най-добре, че бракът ни е фарс.

Но поне полагам усилия да поддържам фасадата.

Имаш повече за губене.

Такъв е жребият ми, откакто съм престолонаследница.

Опитахме.

Да заченем дете.

Ние...

...изпълнихме дълга си, доколкото беше възможно.

Уви, безсмислено е.

Никой от нас не изпита наслада.

Потърсих я другаде.

Приятно е да си желана.

Чух, че сер Харвин ти е бил

много предан.

Да, беше.

Имах му доверие.

Трябваше да му забраня да се връща в Речните земи.

Проклятието на Харън не е изгубило сила от Завоеванието насам.

Това е само страшна приказка.

Сер Ото и кралицата ще я разказват на воля.

Не вярвам, че Алисент е способна на убийство.

Е...

Всеки от нас е способен на грях.

Повече, отколкото ни се вярва.

За теб го вярвам.

Ако ме обвиняваш в поквара, трябва да бъдеш по-конкретна.

Бях самотна.

Ти ме изостави. - Пощадих те. Беше още дете.

Да. Бях дете.

Виж какъв е животът ми без теб.

Нелепа трагедия.

Питам се как ти се струва моят живот.

Знам много малко за него.

Обичаше ли я?

Бяхме доволно щастливи.

Това е завидно постижение.

Прости ми. - Няма за какво.

Поне мога да скърбя за загубата.

Ренира.

Вече не съм дете.

Желая те.

Проклятие.

Да!

Джейс. Джейс. Събуди се. Събуди се.

Някой е откраднал Вхагар. - Какво?

Кой е?

Какво правиш? - Той беше.

Аз съм. - Вхагар беше на майка ми.

Майка ти умря.

Вхагар има нов ездач. - Трябваше да бъде моя.

Да беше предявила правото си.

Може би братовчедите ще ти намерят прасе. Подхожда ти.

Ако пак ме нападнеш, ще нахраня дракона с теб!

Ще умрете с писъци в пламъците като баща си.

Копелета! - Баща ми е жив!

Той не знае, нали? Лорд Стронг.

Джейс!

Престанете веднага!

Дръпнете се!

Принце, дайте да погледна.

Милостиви богове.

Как допуснахте да се случи?

Искам отговори!

Принцовете трябваше да са в постелята, кралю.

Кой беше на пост?

Принцът е нападнат от братовчедите си.

Дали сте клетва да браните моята кръв!

Простете, Ваше величество.

Стражата никога не е бранила принцове от принцове.

Това не е отговор!

Ще зарасне, нали, майстер?

Плътта ще зарасне.

Но ще изгуби окото, Ваше величество.

Къде беше? - Аз ли?

Защо? - Това е нищо в сравнение с ударите,

които е понесъл брат ти, докато си обръщал чашите!

Какво става тук? - Бела? Рена?

Какво е станало?

Какво се случи?

Джейс?