Hellbound: Hellraiser II

Спаркс представя

Какво ще желаете, сър?

ХЕЛРЕЙЗЪР

Исус плака...

Май ни напускаш много скоро, а?

О, боже. Не.

Можем да ти покажем такива гледки!

Стив!

Не! Не го прави! -Върви в Ада!

ПРИКОВАН КЪМ АДА

ПРИКОВАН КЪМ АДА ХЕЛРЕЙЗЪР 2

по идея на Клайв Баркър

режисьор Тони Рандел

Аа, страдание!

Сладко страдание!

Добре дошла.

Къде съм?

Това е институт "Чанард" - психиатрична болница

Психиатрия? -Не си ли спомняш? Ти и приятелят ти.

Стив. - Да, не се притеснявай, той е добре.

Изпратихме го вкъщи преди известно време.

С теб имаме да поговорим... - Кой си ти бе, педераст?

Извинявайте. Тази работа понякога ме кара да забравям за маниерите.

Името ми е Ронсън.

Бях в къщата на баща ви.

Татко...

Е ба си!

Ще поговорим ли най-после?! И моля ви, без демони и измислици този път.

Детски приказки... измислици...

Баща ми не вярваше в тях също.

Кво?

Някои от тях се сбъдват, г-н Ронсън. Дори и някои от лошите...

Съжалявам, аз... Не разбирам...

Имате ли семейство, г-н Ронсън?

Да? - Кюсич е, сър. Току що намерихме още един труп.

Бих казъл, че е доста обезобразено.

Ще може ли да ви го изпратим в града? -Кюсич, това е доказателство.

Както и да е. Единственото преносимо доказателство, което намерихме

от човешките вещи е... матрак. Май е ставало нещо много лошо на него...

Вземи го и го донеси.

Матрак... Джулия...

Умът е лабиринт, дами и господа, пъзел!

И когато разглеждаме частите на мозъка, гънките, преминаващи по него

виждаме, че назначенията им са непознати, а тайните продължават да са тайни.

Ако говорим честно, гънките са залъгващи пътища, стигащи до избрани полета

където можем да разнищим тайните.

Хората са изоставили тези изследвания, но ние, като изследователи на ума,

трябва да посветим живота и енергията си, за да стигнем по-далеч.

Трябва да тръгнем по непознатите коридори, за да намерим изхода накрая.

Трябва да видим, трябва да знаем.

Д-р Чанард, нова пациентка се събуди и изглежда доста разстроена.

Да оставим работата дотук, после ще продължим. Кайл, ела с мен.

Сега, този случай, Кайл, е доста интересен.

Травмирано момиче, станало свидетел на масово убийство, включващо членове от семейството й.

Полицията я докара тук преди часове, но тя загуби съзнание и ето че сега се е събудила.

Чудя се какви ли приказки ще ни разкаже тя от другия свят.

Предполагам, че страда много... сигурно ще е язвителна и рязка при срещата с аналитика.

Но всички диагнози трябва да започнат с... -Преглед? -Точно така.

Трябва първо да спечелим доверието, да изслушаме историята

и да ги успокоим.

Спокойно!

Успокойте се, всичко е свършило!

Каквото и да сте видяла, свършило е вече.

Видях ги, после видях него... след това взех кутията и я разгадах... и после те дойдоха.

Кой дойде? -Ценобитите

Демоните...

Аз съм д-р Чанард. -Ронсън. -А това е асистентът ми, Кайл.

Трябва да поговорим с нея.

Аз лекувах момчето, което й е приятел.

Не мислите ли, че бих желал да поговоря с нея сам? -Да, добре.

Болестта й е по вашата специалност... Кърсти,

От сега на татък д-р Чанард ще се грижи за вас.

Може би ще поговорим утре. Нали?

Почакайте! Матракът, Трябва да унищожите матрака.

Джулия умря на него и сега тя може да се върне, както Франк.

Да... добре.

Трябва да унищожите матрака! Т р я б в а д а у н и щ о ж и т е м а т р а к а!

Извинете ме за момент.

Детективе, можем да помогнем на момичето, но ми трябва помощта ви.

Аз съм Кайл МкРей. Наричайте ме Кайл.

Ченгето не ми повярва. -Може би не, но това не означава, че не казваш истината.

Извинявай, Кърсти, но трябва да обърна внимание на един от пациентите ми.

Кайл ще ти даде нещо, за да заспиш. Ще поговорим утре.

О, Боже, съжалявам.

Тъжно, а? Дойде тук преди 6 месеца.

Беше пълна мистерия - нямаше семейство, нито посетители...

тя е абсолютно сама.

Наричаме я Тифани. Как е истинското й име? -Никога не говори.

Всичко, което прави, е че решава пъзели. -Какви пъзели?

Виждаш какви... но д-р Чанард мисли, че може би това й е добра дарба.

Може би дълбоко в себе си има нещо, което я подтисква.

То отваря врати... -Какво?

Няма значение. -Както и да е, да се концентрираме върху теб за момента.

Вземи няколко от тези. -Не съм луда, Кайл. Няма да помогнат.

Само щяха да ти помогнат... да заспиш.

Работата ми го изисква...

В АДА СЪМ ПОМОГНИ МИ

Как сме днес, по-добре? Мноого добре!

Добър ден.

Добър ден...

105 години минаха, а той още не помни името ми!

"приземен етаж"

"мазе"

"подземие"

Махнете ги от мен!

Моля ви! МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН!

Кърсти? Кърсти, добре ли си?

Имах посетител. -Какво? Тук? Кой?

Беше баща ми... Той е сам и страда.

Кърсти, баща ти е мъртъв. -Баща ми е мъртъв и е сам и все още страда!

Д-р Чанард... ще доведа д-р Чанард. Успокой се, сигурен съм, че той ще помогне.

Той има билет към Ада?

Офицер Кюсич? Да, д-р Чанард е... Говорих с Ронсън... Да, точно така...

Матракът... не. Да се срещнем пред входа... Не, пред къщата ми.

Нека бъдем наясно... Къщата ми, не болницата!... Да, добре. Благодаря ви.

Д-р Чанард?

Това... сигурно ще продължава вечно.

Кърсти? - Знам някои неща. Знам кой развали семейството ни. Знам за чичо Франк.

Аз съм братът Франк.

Беше той и съпругата на баща ми...

бяха Франк и Джулия.

Не знам кога... но явно са били заедно.

И още... той имаше кутията... Беше кутията пъзел.

Франк явно я е разгадал. Тя е като изход към нещо друго. Ад е каквото е искал...

и Ад е каквото е получил.

някак си... и аз не знам как... Франк възкръсна.

Джулия... тази кучка!... тя му е помогнала да се върне...

да го направи по-силен, за да може да го "има" отново.

Кърсти. Франк е, чичо Франк. -Помниш ме. -Не!

Ела при татко! -Махни се от мен, идиоте!

Направих сделка. Трябваше да ги заведа при Франк, а те щяха да ме оставят на мира.

И аз побягнах към татко, за да избягаме от къщата.

И когато дойдох там... те го бяха убили!

Франк и Джулия взеха кожата му. И Франк си я наложи.

Ела... при татко. -Франк я предаде и я остави на ценобитите.

Нищо лично, бейби! -Тя умря на онзи матрак, когато ценобитите дойдоха...

Вярвате ли ми? Луда ли съм? Не бих казъл все още нищо.

Всъщност, имаме да обсъждаме още много неща... много думи. Много работа...

Извратеняк!

Шибан извратеняк!

Исусе Христе!

И с у с е Х р и с т е!

Моля ви! МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН! МОЛЯ ВИ! МАХНЕТЕ ГИ!

Децата на вихрушката. Връзка на пубертета с физичести феномен.

"Смъртта ли е четвъртото измерение?"

Боже! Сигурно се занимава с тия лайна от години?!

Какво ли прави?! Какво е това?!

Махнете ги от мен!

Елате, г-н Браунинг.

Моля ви!

М-моля ви!

Махнете ги от мен!

Моля, седнете.

Махнете ги от мен!

МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН!

МАХНЕТЕ ГИ!

Помощ! Помогнете ми, моля ви, помогнете!

Помогни ми.

Помогни ми!

Не се страхувай от мен.

Е?

Студено ми е.

Е?

Да... да. Изглеждаш... - Странно?

Нереално... кошмарно? - Не... не.

Изглеждаш...

Вино!

Ето.

Е? - Е?

Сега ни трябва... кожа.

Какво ти има?

Всичко е истина.

Обличай се. Трябва да те измъкна оттук.

Мамка му! - Ще ти намеря дрехи.

Мога да намеря. Аз съм доктор.

Тя беше ужасяваща! Нямаше кожа! Без кожа!

Тя не заслужава да се върне. Не е честно.

Трябва ми кутията!

Чанард има кутии.

Като в моята история? - Мисля, че да.