Propeller One-Way Night Coach

ФИЛМ НА ДЖОН ТРАВОЛТА

ПО КНИГА НА ДЖОН ТРАВОЛТА

РЕЖИСЬОР ДЖОН ТРАВОЛТА

28 ДЕКЕМВРИ 1962 г. ЛЕТИЩЕ "АЙДЪЛУАЙЛД", НЮ ЙОРК

Беше късно и терминалът беше почти празен.

Майка ми видя снимка на Лиз Тейлър в нов филм - "Много важни персони".

Искаше палто като нейното, но купи своето от разпродажба в църквата,

където богаташите продаваха старите си дрехи.

- Довиждане, бабо. - Довиждане, скъпи.

Ще ми липсваш.

- Довиждане, мамо. - Довиждане.

Последно повикване за пътниците

за полет 700 с реактивен самолет до Лондон.

Отправете се към изход 3. Заповядайте на борда.

Гласът по радиоуредбата беше толкова изискан,

че си представях, че говори красива жена, някоя актриса.

Ако се държа като Мерилин Монро, ще ни дадат билети за първа класа.

Каза също, че там напитките са безплатни.

За мен нямаше никакво значение, стигаше ми, че ще летим.

Пътниците за полет 393 на "Транс Уърлд Еърлайнс" за Питсбърг,

Дейтън, Чикаго, Канзас Сити, Денвър и Лос Анджелис

да се отправят към Западната аркада, моля.

Никога не бях изпитвал такова силно вълнение.

Нищо не можеше да се сравни с факта, че след малко щях да летя за пръв път.

Дори "Чичо доктор" с децата от квартала, а това беше много за 8-годишно момче.

Помня всичко от онази нощ.

Затъмненото осветление на терминала, емблемата на авиокомпанията.

Вървяхме бързо към изхода в Западната аркада.

Дори майка ми се вълнуваше, но сигурно по други причини.

Може би заради безплатните напитки

или шанса да се запознае с хубавец в самолета.

Майка ми беше на около 49 години и много привлекателна -

сини очи, хубава коса и, по нейни думи, с чудесна фигура за възрастта си.

Можеше да е и по-хубава, ако не ме беше родила толкова късно.

А и много мъже харесват коремчета.

Смятат ги за секси, каза тя.

Може би щеше да се влюби в готин мъж, като капитана на самолета например.

Беше много забавно да бродим из летището.

Не можех да повярвам, че този път наистина щяхме да летим.

Посещавахме летището, за да изпращаме някого.

Веднъж мама летя, за да участва в някаква пиеса през лятото.

Но този път и аз щях да замина.

Гледката беше нереална. Усещах сърцето си в гърлото си.

Всичко се движеше на забавен каданс.

Беше прекрасен.

В сребристо и бяло, с две червени линии и надписи "ТУЕ" от двете страни.

Каква гледка!

Вятърът ме блъскаше в лицето, но аз се влюбих от пръв поглед.

Горда осанка, силен и могъщ на вид.

Никога нямаше да забравя това преживяване.

Докато се качвахме по стълбата, забелязах нещо много странно.

Нямаше много хора, брояха се на пръсти.

Преструвах се, че полетът е само за мен и майка ми.

Не е ли уникално?

Заповядайте, тук е много по-топло.

Стюардесата беше висока и слаба. Усмихваше се топло.

Ето и карта за евакуация.

Тя беше различна, но не можех да определя защо.

По-късно майка ми щеше да я опознае добре, щяха да станат приятелки.

Попитах я защо Лиз е толкова различна,

а майка ми каза, че излъчва неподправена тъга,

защото е била в концентрационен лагер.

Двигателите се включваха един по един,

а аз седях в голям, мек и удобен стол.

Едва ги чувах.

Големите витла се въртяха, а отзад излизаха пламъци.

Беше ерата на реактивните двигатели, но се вълнувах, че съм в самолет,

който щеше да пътува двойно по-дълго, особено защото летях за пръв път.

Помня, че събирах пари в черно портмоне на цветя.

Баба ти, моята майка, ми го даде, за да събирам парички.

Сега е твой ред да спестяваш и може да отидем на кратко пътешествие.

Може да отидем във Филаделфия, Хартфорд.

- Дори в Бостън! - Да.

Беше прекрасно, когато мама се вълнуваше.

Целият свят сякаш засияваше от надежда.

Добре, хубаво.

Исках да те изненадам, но ще се преместим в Лос Анджелис.

Наистина ли?

Имам приятел режисьор от "Алънтаун Плейхаус",

който ми обеща, че ако се преместим там до февруари,

ще ми уреди участие във филм.

Наистина ли?

Не мога да повярвам.

Мама имаше опит като статистка, затова не изглеждаше невъзможно.

Преподаваше актьорско майсторство, а преди това е била театрална актриса.

А когато нямаше работа, аз бях нейната публика.

Връщам се веднага. Отивам да проверя разписанията.

Полетях към стаята си, където бяха разписанията на авиолиниите.

"Юнайтид", "Американ", "ТУЕ".

Ето го. "Еднопосочен нощен полет.

95 долара за възрастен, децата летят на половин цена."

Това е! А сега - разписанията.

"ТУЕ", полет 393 заминава от "Айдълуайлд" в 21 часа

за Лос Анджелис

с престой в Питсбърг,

Дейтън, Чикаго, Канзас Сити Денвър и Лос Анджелис.

Пристига в 15 часа на следващия ден."

Само "ТУЕ" свързва 70 града в САЩ с 15 световни центъра отвъд океана.

- Вътрешни и международни. - Доверете се на…

"ТУЕ" е начинът.

Когато се върнах, лампата в хола беше загасена.

Музиката от радиото свиреше тихо -

"Съпруги и любовници" на Джак Джоунс.

Цигарата й проблясваше в мрака, беше си наляла вино.

Тогава се притесних, че може би няма да заминем за Лос Анджелис.

Може би просто си мечтаеше.

Реших да спестявам за кратко пътуване и отново да проверя разписанията.

Баба ми имаше "Плимут Белведере" '57 г.

Ето ни и нас през декември 1962 година

на път за летището, а аз мислех за полет 393.

- Кога ще стигнем? - Скъпи, когато километражът покаже 62.

Беше забавно да гледам билбордовете, които предлагаха най-различни възможности.

"За седем часа до Париж с "Пан Ам".

Или "ТУЕ" - най-добрият път до Калифорния".

Седях в самолета и чаках да излетим на най-дългия курс, който предлагат.

В предната част имаше точно 15 души.

Бях забравил да сваля шапката си, може би защото навън беше студено.

Когато самолетът излетя, аз изглеждах така.

Виждаше се, че майка ми се радва за мен,

но вече нямаше търпение да излетим,

за да запали цигара с питие.

Много ми харесваше да гледам огъня от двигателите.

В списанието на борда пишеше, че са типични за витловите двигатели.

Докато се засилвахме по пистата, чувството за нереалност ме обзе отново.

И в този момент самолетът се отлепи от земята.

Не мога да повярвам, че летя.

Майка ми погледна напред, после се обърна и ми се усмихна.

Винаги ще помня майка си така.

Излитането беше много по-плавно, отколкото очаквах.

Незнайно защо всичко в онази нощ беше съвършено.

Години след това, каквото и лошо да ми се случваше,

от тръгването за летището до достигането на дестинацията ми

изпитвах сигурност и бях щастлив.

Майка ми обичаше "Манхатън", а аз - "Кока Кола".

- Лиз дойде при местата ни. - Какво ще пиете?

- Може ли "Кола"? - Да.

- За мен - "Манхатън". - Добре.

- Вече може ли да пуша? - Разбира се.

"Нюпорт" с филтър.

Тюркоазената кутийка с полумесеца в средата

винаги ще ми напомня за приятни моменти.

Щом тя запалеше цигара и издухаше дима с удоволствие,

ме обземаше радост.

Всички приятели на мама от театъра пушеха.

Всъщност не познавах възрастен, който да не пуши.

Виждах всички звезди в нощното небе.

Така ми изглеждаше през прозореца.

"Прекрасно е. Защо хората не живеят в самолети?"

Спомних си как понякога у дома нощем

лежах буден и слушах бученето на самолетите, прелитащи над къщата,

излетели от "Нюарк" или "Ла Гуардия".

Мислех си: "Закъде летят толкова късно?

Кой е на борда? Дали спи? Има ли легла в самолета?".

А сега седях в един от самолетите, за които размишлявах.

Господинът от място 3Д ви черпи.

Много мило.

Благодарете му от мое име.

Когато мама искаше да впечатли някого, гласът й ставаше по-дълбок и плътен.

Наричах го "театралния глас".

На нея това не й харесваше, но продължаваше да говори така.

Малко след това, като по часовник, красив 50-годишен господин

седна срещу нас.

Мама веднага се зачуди дали той ни беше почерпил напитките.

Може ли да седна до вас?

Ако не седнете сам, ще ви дръпна.

Ужасно се страхувам от летенето.

- Не е вярно. - Не ми противоречи.

Не се боиш.

Скъпи, иди в пилотската кабина и се запознай с пилотите.

Идеята беше хубава, макар да мислех, че ще ми се кара.

Оставих мама да се оправя сама.

По пътя до пилотската кабина видях нещо, което беше изключително странно.

Здравей. Аз съм триметровият мъж.

Искаш ли автограф?

- Кой сте? - Работя в цирка "Барнъм и Бейли".

Аз съм триметровият мъж.

Добре.

През 60-те не заключваха пилотските кабини

и всеки можеше да влезе там, обикновено с позволението на стюардесата.

Лиз я нямаше, затова отворих вратата сам.

Трима мъже седяха с гръб към мен и не ме видяха.

- Не беше ли красива? - Прекрасна беше.

Не мога да повярвам, че го направи с трима ни.

- И аз. - А аз мога.

Чух само част от историята.

По-късно, когато пораснах, осъзнах, че вероятно говореха за секс.

Здравей. За Питсбърг ли пътуваш?

Не, за Лос Анджелис.

- Защо с този полет? - Исках да се возя по-дълго,

но мама нямаше пари за директен полет.

Мислех, че ще се зарадват, че обичам самолети,

но те явно мислеха за практичната страна на полета.

Ще пътуваме заедно до Чикаго.

Ако ти стане скучно, заповядай при нас.

- Но следващия път попитай стюардесата. - Добре.

Благодаря.

- Какъв е този триметров мъж? - Новото ти гадже.

Въпреки всичко аз летях, и то през нощта. Животът беше прекрасен.

Когато се върнах на мястото си, мама пиеше второ питие

и се беше сближила с новия си приятел Хари.