Jerrod Carmichael: Don't Be Gay

Последния път, когато ме даваха по телевизията, направих риалити шоу.

ТЕАТЪР "МАРДЖЪРИ ДИЙН" НЮ ЙОРК 20.02.2025 Г.

Наскоро се разкрих

и все още се борех с т.нар. подсъзнателна хомофобия.

Непрестанно изневерявах на човека, когото много обичах.

Не бях този, който трябваше да бъда.

Появи се идеята, че ако документирам всичко,

от което най-много се срамувам и го покажа на света,

донякъде ще се очистя от срама.

Гордеех се с моето шоу.

Погледнах в Туитър да видя

дали има друг,

който преживява същото като мен.

Първото, на което попаднах, беше:

"Защо негърът Джерод има бял приятел?"

Моя грешка. Прецаках се.

Така се втренчих в хомофобията, че забравих за расизма.

Не знам дали някой от вас някога е бил нападан онлайн

от черни гейове, но ви уверявам, че не е смешно.

Бяха ужасно злобни.

Видях още нещо в Туитър.

Някой беше качил снимка на бял мъж, който държи миеща мечка.

И пишеше: "Ето го Джерод с гаджето си."

Съкрушително, но някак си смешно и стана по-зле.

Прочетох всичката помия. Не откъсвах поглед.

Всяка дума.

Знам, че се чудите защо не съм оставил телефона.

Нямах нужда от това. Но не можех.

Чували ли сте звездите да казват,

че не гледат в Туитър и не четат коментарите?

Лъжат.

Всеки чете всяка дума, дори и оттеглилите се звезди.

Например, ако искате да пишете на Даниел Дей-Луис...

Просто напишете в Туитър "Ей, Даниел Дей-Луис, да го духаш."

Ще го прочете.

Хората изливат мръсни лъжи за мен,

за живота ми и за секса.

Някой дори каза, че мразя себе си и ненавиждам черните.

Че се забивам само с бели. Това не е истина.

Уверявам ви, че не е вярно. Бил съм с много черни мъже.

Просто моят тип чернокож мъж е много мъжествен.

Понякога попадам в сексуална конкуренция с тях,

където никой не иска да е пасивен.

И накрая си държим членовете в патова ситуация.

"Добре, ти го духай."

"Не. Ти го лапни."

Хайде, поза 69 на ''три''.

Тази простотия продължи дълго.

Четях за себе си и започнах да деградирам.

Чувствата ми бяха наранени и трябваше да направя нещо.

Започнах да ходя на терапевтка. Черна.

Исках да разбера защо имам бял приятел.

На първата сесия, няма да лъжа, влязох надъхан.

Ритнах вратата.

Попитах дали съм Кларънс Томас.

И тя отвърна: "Добре."

Каза ми да се отпусна, да сваля палтото си и да се настаня удобно.

Попита какво ми е.

Отговорих, че интернет е срещу мен.

Попита какво ми казват.

Прочетох й

написаното в Туитър, че причината да имам бял приятел

е комплексът ми за малоценност към белите.

Терапевтката грейна.

"Ще изследваме това нещо, Джерод.

Разкажи ми за детството си.

Какви са връзките ти с белите?

Чувствал ли си се някога непълноценен?"

За първи път се замислих. Казах си: "Хм."

Мисля си за детството

и си спомням, че в целия квартал живееха черни хора.

Основното ми училище беше като експеримент на сдружение за справедливост.

Всяка сутрин пускаха националния химн в изпълнение на Уитни Хюстън.

Не е ли лудост?

Баба работеше там в едно кафе.

Всичките ми съседи бяха черни с изключение

на едно бяло семейство, което живееше в една къща

накрая на улицата.

Но истината е, че всички от тях

страдаха от някакво умствено разстройство.

Казах на терапевтката ми:

"Не мисля, че съм имал комплекс за малоценност.

През първите 13 г. от живота си мислех, че всички бели са бавноразвиващи се."

Наистина така мислех.

Първият бял филм, който гледах, беше "Форест Гъмп".

Гледах екрана и се чудех

как белите се справят в този свят,

след като са толкова изостанали.

Знаете ли кога не ми беше приятно? Когато черните ми се сърдеха.

Ако сте го преживели, ще знаете, че е неприятно.

Никой не може да го издържи.

От друга страна е чудесно, когато черните те харесват.

Вървях по улицата онзи ден

и един черен пич отвори прозореца и ми вика:

"Здрасти, виждам те."

Кой, мене ли? Виждаш ли ме?

Изправих се. Знаете ли как се почувствах?

Усетих се забелязан. Обичам, когато черните ме одобряват.

Не разбирайте погрешно. Харесвам похвали и от белите.

С благословията на белите се чувствам финансово сигурен.

Искам черните да ме харесват, но една бяла дама от НВО ме одобри

и оттогава съм мултимилионер. Различно е.

Благодаря. Ще й кажа.

Бях обезпокоен. Притеснителен съм.

Моето безпокойство е особено.

Най-много се тревожа, когато всичко е спокойно.

Щом нещата ми вървят добре, вече съм неспокоен.

Започвам да чакам нещо да се случи.

Ако на 11 септември бях в Ню Йорк, за мен случаят щеше да бъде

емоционално утвърждаващо преживяване.

Ще ви кажа защо. Щях да се разхождам навън,

денят щеше да е спокоен и птичките щяха да чуруликат.

И изведнъж един самолет щеше да се блъсне в една сграда

и първата ми мисъл щеше да бъде: "Знаех си, копеле,

че ще стане някакъв шит". Това се случваше в сърцето ми.

Нервен съм и прехвърлям притеснението във връзката си.

Аз съм неспокойният в отношенията ни. Лудостта на любовта

е, когато някой ти каже, че те обича,

трябва да му повярваш.

Безумие. Не мислите ли така?

Умопомрачение. Имам нужда от повече доказателства.

Събуждам приятеля ми през нощта и питам: "Обичаш ли ме?"

Опитвам се да го разтърся, да го хвана неподготвен.

Разбирам сватбите.

Като млад не ги харесвах. Бунтувах се срещу тях.

Полудявах, когато приятелите ме канеха на сватба.

Питах ги защо ме канят на това посредствено шоу.

Няма секс, свирят само поп хитове.

Трябваше да летя със самолет, за да ви гледам как решавате.

Да пътувам толкова дълго, за да наблюдавам бавния танц с баща ти.

Майната ти. Така се чувствах, преди да се влюбя.

Сега разбирам, че идеята за сватбата не е празненството.

Причината са свидетелите.

Затова се жените.

Сватбата е моментът, когато човекът,

който твърди, че ви обича, застава до вас.

Каните всички, които сте познавали през целия си живот.

Твоето семейство е тук. Неговото също.

Каните портиерите на сгради, в които вече не живеете.

Всички идват.

Викате най-добрите си приятели да се подредят в редица зад вас.

И да гледат тоя скапаняк.

Смисълът на цялата церемония е да се обърнете към него и да кажете:

"Каква беше оная тъпотия, с любовта?

Сега я кажи на тях. Леля ти долетя отдалече.

Сподели с нея, че искаш да умреш с мен.

Кажи "до смъртта"."

Затова се прави сватба. Аз...

Сега разбирам, защото съм влюбен и искам да се оженя.

Наистина. Много обичам приятеля си.

Той е най-добрият ми приятел и всеки миг с него е удоволствие за мен.

Обичам да лежа в скута му, докато играе "Марио".

Надявам се да бъдем завинаги заедно.

На 6 януари имахме годишнина.

Да.

Той направи революция в сърцето ми.

Не му е приятно като го казвам, но на мен ми харесва.

За мен е ново и вълнуващо.

Равнопоставени сме и това наистина е важно.

Но не мислете, че нямаме различия.

Те са много. Израснали сме в разнородни среди.

Слушали сме различна музика.

Аз слушах много рап и Джей Зи.

Любимите ми песни са за наркодилър

с пистолет, който правел каквото трябва, за да оцелее.

Моят приятел е израснал, слушайки Бьорк.

И Джоана Нюсъм.

Любимите му песни са за врабче, което е пометнало.

Различни сме, но смятам, че сме равни.

И това е важно.

Трябва да бъдеш със свой равен.

Налага се.

Защото, ако се почувстваш късметлия, ще ти изневеряват.

А ако знаеш, че другият е късметлията,

непрекъснато ще гледаш накъде да кривнеш.

Трябва да сте равнопоставени. С приятеля ми сме точно такива.

Аз съм богат, а той е бял. Равни сме.

Това е истинско равенство.

Но не мога да спра да се сравнявам с него.

Всичко, което той прави, за да се усъвършенства,

приемам като лично обвинение.

Ако стане сутрин преди мен,

се чувствам като мързелив скапаняк.

Това е най-добрият пример, за който се сещам.

Купихме машина за гофрети от "Уилямс-Сонома".

Обичам гофрети и "Денят на гофретите".

Предната вечер се развълнувах.

Попитах приятеля си: "Ще направиш ли утре гофрети?"

Каза "Да".

Спах осем часа и се събудих щастлив като на Коледа.

Слизам долу, а приятелят ми прави гофрети.

Но ги сервираме по различен начин.

Аз обичам да взема гофретата и да я разкъсам на парчета.

Правя малка гофретена планина.

После разтопявам половин тенджера масло

и накисвам гофретите.

След това вземам най-евтиния сироп.

Нищо общо с първокласния кленов био сироп.

Съвсем прост.

Много го обичам.