Oh My Ghostess (오 나의 귀신님)

На Бонг Сун. Открих го.

53О-2368.

Наистина е номер на кола. Колата на офицер Че.

Наистина ли?

Преди да умра, съм се мъчила да го кажа

чрез дневника и телефона си.

Върви да кажеш на шефа.

Ще се видим после. Добре.

Не знаех, че се интересуваш от мен, офицер Канг.

Какво общо имаше колата ми?

Кое възбуди любопитството ти?

Нищо… довиждане.

Ти… Коя всъщност си ти?

Най-сетне се появи… Шин Сун Е.

Спомних си… всичко.

Защо ми го причини? Защо аз?

Защото видя нещо, което не биваше да виждаш.

И все пак как… Как може един човек…

Щеше да е чудесно, ако си беше отишла завинаги.

Сега ми създаваш проблеми.

Вече няма смисъл.

Злините ти са ясни на всички.

Вече няма как да се измъкваш невредим.

Слял си се завинаги с това тяло. - Млъквай!

Ще си платиш, оставайки в това тяло завинаги.

Казах ти да си затваряш устата!

О, ПРИЗРАЧЕ МОЕ = Епизод 15 =

Преди 3 години

Проверка с дрегер. Поемете си дълбоко дъх и духнете.

Ти ме разпозна, татко.

Как ще забравя очите, които пронизваха моя Мьонг Джун?

Не биваше да те водя вкъщи, без да знам кой си.

Сега си ченге?

Защо? Не мога ли да бъда?

Сигурно няма причина да не можеш.

И все пак не ми се иска да попадаме един на друг, дори случайно.

Като те видя, си спомням неприятни неща, които бих искал да забравя.

Почакай.

Чух, че офицер Че е нощна смяна днес.

Дали да не сготвя любимото му ядене?

За да има сили!

Сега ще започна да готвя.

Да влезем. - Целият се измокри.

Добре съм. Важното е ти, сине, да не се измокриш.

Божичко! Не виждаш ли, че и аз съм мокра?

Добре, мамо. - Не е нужно да ревнуваш.

Забравете, добре се забавлявате. - Сериозно.

Господи…

О, да.

Дали да не купя сладолед за Мьонг Джун?

Да, да. Не бива да стоя тук така.

Почакай… Къде мога да купя сладолед?

Да викна помощ.

Телефонът ми!

Това е 911, нали?

Аз съм от Йонгсан, пред магазин "Чангуол".

Някой е бил ударен от кола. Елате бързо!

Офицер Че. Шин Сун Е от ресторанта е.

Къде си? Трябва да ти кажа нещо важно.

Офицер Че.

Връщаш се от някъде?

Да.

Какво става, Сун Е?

Току-що станах свидетел на произшествие.

Повиках линейка и взеха ударения човек.

Мисля, че видях номера на колата.

Щях да докладвам в полицията, но се сетих за теб.

Много добре си се сетила, Сун Е.

Е, какъв беше номерът на колата?

2368. Сигурна съм, че последните цифри бяха 2368.

2368.

Какво… Какво има, Сун Е?

Аз…

Изведнъж си спомних нещо важно.

Татко пиеше с приятели…

Казах му, че ще го прибера.

Мисля, че трябва да тръгвам.

Съжалявам.

Сега сме у дома.

Сун Е! Сун Е!

Не… Сун Е!

Сун Е! - Сестричке!

Внимавай.

Сун Е! - Сестричке!

Сун Е!

Сестричке!

Сун Е…

Не съм девствен призрак.

Умрях толкова внезапно и не можах да се възнеса.

Бях просто призрак с голямо неизпълнено желание.

Защо така изведнъж заваля?

Тази глупачка каза, че е погледнала номера на колата.

Не съм чула нищо от нея от тогава.

Умирам си от любопитство.

Боже! Ти, откачена…

Колко пъти да ти казвам да не стоиш така там?

Какво има?

Какво става?

Како…

Случайно…

Спомням си.

Защо умрях и как точно се случи.

Сега си спомням всичко.

Добре ли си?

Сега по-спокойна ли си?

Ето защо се рееш още из този свят.

Била си убита от онова копеле.

Това те е озлобило.

Сега е време да погледнеш напред.

Врагът ти е обладан от зъл дух.

Сега, когато видя лицето ти, няма да остави нещата така.

Шин Сун Е, тази дразнеща глупачка.

Къде изчезна?

Офицер Че. - Здравей, господине.

Да ти помогна ли? - Не.

Току-що си взех свински джоланчета. На промоция са в магазина.

Но защо си взел толкова много?

Ще ги изядете ли двамата? - Е, да, няма да можем.

Но си имаме гост.

Гост? - Да?

Със сигурност ще бъде вкусно.

Преди да умра, съм се мъчила да го кажа

чрез дневника и телефона си.

Върви да кажеш на шефа.

Шеф Канг

Да, аз съм.

Шефе, къде си?

Къде другаде? В ресторанта.

Чу ли от нея?

Ще отида в ресторанта.

Не, аз ще отида. Опасно е толкова късно нощем. Остани си там.

Хей, господине, навън ли беше?

Бях малко гладен, та купих малко джоланчета.

Къде е Кьонг Му?

Кьонг Му, ела да хапнеш и ти.

Шефът вече трябваше да е тук.

Шефе?

Телефонът на абоната е изключен.

Нали й казах да не си изключва телефона?

Може би няма как да го зареди?

На Бонг…

Да, здрасти. Аз съм Канг Сон У, офицер Че ми е шурей.

Той в участъка ли е сега?

Дух…

Странни дни…

Все зли духове, които вършат престъпления и нараняват хората.

Дай ми силата да ги накажа.

Извинете, има ли някой вкъщи?

Кой е?

Ало?

Кой е?

Ехо… - Какво има?

На Бонг Сун е изчезнала.

И шуреят ми също. - На Бонг Сун? Како…

Божичко!

Злият дух може да е избрал нея за свой щит.

Какъв зъл дух?

Призрачето най-сетне си върна спомените.

Видяла е Че да удря сестра ти с колата.

Щяла да съобщи в полицията, но офицерът убил и нея.

Бил е обсебен от зъл дух.

Само носи маска на човешко същество.

Още ли не вдига?

Какво става? Никога не е правил така преди.

Вероятно е нищо, нали? Имаше инцидент с офицер Хан.

Колегите му не го намират. Тревожа се.

Сигурно няма нищо опасно. Той не е дете.

Вероятно е на среща с приятели.

Добрите съпрузи понякога трябва да си вземат почивка.

Би било хубаво,

но имам лошо предчувствие.

Мамо. - Да?

Ще извадиш ли онова иззад кутията?

Къде? Това ли? - Да.

Ън Хи, какво е всичко това?

Ще ми подадеш ли този портфейл?

Това? - Да. И този телефон.

Чий е?

Какво е всичко това?

Боже. - Хей, Ън Хи.

Сон У, добре, че си тук!

Какви са всички тези неща?

Като гледам тези нещо тук и се чудя къде е Сонг Дже.

Преди малко го срещнах.

Отиваше на адрес, понеже са получили жалба.

Трябваше да ти се обадя, но забравих. - Нима?

Защо той не ни се обади тогава?

Тя толкова се тревожеше.

Какви са всички тези неща? Защо са в чантата на Сонг Дже?

Това е портфейлът на офицер Хан, телефонът не знам чий е.

Някакви доказателства от случаите му?

Сигурно е трябвало да разследва нещо сам.

По-добре ще го попитам. Не се тревожи толкова.

Доказателства?

Защо ще остави тези неща в дома си? Малко е странно.

Скоро ще се прибере.

Заподозрян е Че Сонг Дже.

Телефонът му беше проследен до това място.

Изискваме спешна мобилизация.

Канг, остани спокоен. И не напускай това място засега.