Invasion

Тя лъже. Президентката.

Руснаците са. Или Китай. Не са...

Ако беше истина, пак щеше да е същото.

Щяхме да си твърдим, че е невъзможно.

Така щяхме да кажем, ако наистина се случваше.

Нали? Така говорим сега.

Знаеш ли къде ни карат?

На север имат много по-добро оборудване.

Цял един град е бил ударен.

Приготви педиатричните стентове.

Какво?

По радиото казаха, че нещо е ударило училище.

Така го нарекоха "нещо".

Желирани червеи? Предпочитам "Скитълс".

Трябва да обърнем.

Спрете. - Какво...

Трябва да спрем. - Какво?

Спрете колата.

Кротко, кротко. - Обърнете.

Не мога. - Трябва да се върна!

Не става. - Трябва да се върна при тях.

Ехо? Ехо?

Люк? Сара?

Ахмед?

Люк? Сара?

Ахмед!

Сара?

Ахмед!

Стой на гредата и не говори.

Мамо. - Мамо.

Всичко е наред. Добре съм, добре съм. Обичам те.

Толкова те обичам.

Страх ме е. - Много те обичам. Мама е тук.

Трябва да говорим тихо.

Мама е тук. - Да.

Мислехме, че си...

Не, не. Тук съм, тук съм.

Винаги ще съм до вас. Повече няма да ви оставям.

Тихо. Моля ви!

Добре, добре.

Разбира се. Добре.

Хей.

Не. Не, не.

Ранена ли си? - Не, не. Не е от мен.

Не е от мен.

Те искат да ни убият

или да ни вземат на корабите си.

Къде са им корабите?

Няма да ни вземат. Никой няма да те вземе от мен.

Може просто да искат вода.

Планетата е съставена от 70% вода. Така че те не искат нас.

Не искат да ни вземат.

Искат само вода. Затова са дошли.

Тогава защо то е тук?

Дошли са, за да ни вземат. Защо иначе... - Гледала си твърде много филми.

Не знаем какво иска то. Не знаем дали изобщо иска нещо.

Каквото и да е, няма да му е лесно. Нашите военни са най-добрите в света.

Не са ли най-добрите във вселената?

Мислиш, че съм забравила?

Ето, вземи.

Не, благодаря. - Насила ли трябва да те карам да ги ядеш?

Люк, ти искаш ли?

Това е краят на света. - Скъпа.

Така е, вярно е.

Откровение.

"И видях ново небе и нова земя,

защото предишното небе и предишната земя бяха преминали

и морето вече го нямаше."

Тук няма достатъчно въздух.

Нещо лошо предстои. Знам го.

Мамо? - Спокойно.

Скъпа, трябва да запазим спокойствие.

Не ме слушаш! - Слушам те.

Трябва сме тихи.

Ти си гост. Защо изобщо си тук?

Моля те, моля те, тихо.

Не й казвай да мълчи.

Изпиха всичката вода. Няма храна.

Твърде много са!

Искам да си тръгнат! - Тихо, скъпа.

Добре, тръгваме. Тръгваме си. Деца.

Аниша. Не, няма да тръгнем.

Деца, Ахмед. - Не. Никой никъде не отива.

Те са.

Не знаем какво има вън.

Утихна. Всичко ще е наред. Просто... Ако може да...

Никой никъде няма да ходи.

Добре.

Ако вдигате шум, ще застрашите живота на всички ни.

Не мога да го допусна. Ще седим тук и ще пазим тишина.

Мислех, че не е заредена. - Казах го, за да не ви плаша,

когато дойдохте да търсите сина си.

Тук имам два куршума.

Изхабих единия за онова нещо долу и ми остават още 50.

Ще ни застреляш ли? - Всички да се успокоят.

Нека си вървят. - Не говори глупости.

Ако стреляш, ще вдигнеш повече шум, отколкото ако си тръгнем.

Остави я.

Ще го доведете право при нас.

Хайде, деца.

Не, не, не... - Недей.

Остави я на мира.

Не!

Мамка му.

Сара.

Хайде.

Моля те. Миличка.

Заради мама. Заради мама, моля те.

Моля те. Моля те.

Помогнете.

Държа те. Тук съм. - Добре.

Гледай в мен. Държа те.

Почакай.

Държа те.

Скъпа! Скъпа!

Скъпа!

Скъпа!

Не! Помощ! Моля ви!

Не!

Моля ви. Дръж се! Дръж се!