Invasion

Човечеството разгроми враговете.

Навсякъде по света те падат и се разбиват.

А най-голямото чудо е, че тази победа се дължи на Япония.

Япония поведе света към унищожаването на врага.

За рождения ден на Хината й подарихме...

Подарихме й магнитен компас.

Сигурно беше

на четири годинки.

Обичаше компаса.

Не поглеждаше други играчки.

Като я водехме в парка,

тя вземаше и компаса.

Малката стрелка сочеше север

и тя вървеше натам.

Стискаше в ръка малкия компас.

Искаше да знае

откъде идва силата, която притегля стрелката.

Тя теглеше и Хината.

Дишай. Погледни ме. Гледай ме. Каспар!

Всичко е наред, приятел.

Докторе! Докторе! Докторе!

Прегледайте го. Бързо! - Какво стана?

Поддържайте сърцето му.

Той диша.

Внимателно. Сложете го вътре.

Ще се оправи.

Какво е това?

Какво означава това?

Няма нищо. - Пак проверете.

Това не е опит... - Пак проверете.

Не реагира. - Мамка му!

Той диша.

Добре.

Той диша. Хайде пак, а? - Добре.

Хайде.

Линията от ЕЕГ е равна.

Той вече не диша. Машината го прави.

Съжалявам.

Травмата е от кортекса до продълговатия мозък.

Сърцето е спряло, лишило е мозъка от кислород и клетките му са загинали.

Мозъчните клетки са като нас. Щом умрат, е необратимо.

Съжалявам. Той е изгубил всичките.

Значи... - Мъртъв е.

Бягай, Аниша!

Бягай, Аниша! Бягай!

Видя ли къде отиде татко?

Татко ти...

Те го застреляха.

Мъртъв е.

Кажи го де.

Не.

Той се крие.

Ако почакаме...

Не, миличка.

Татко ти...

Един лош човек го отведе.

Мамо...

кажи й.

Какво да ми каже?

Татко ти...

Ние го оставихме

и те го убиха.

Но мама е тук.

Тук съм.

Мъртъв ли е татко?

ДЕЙВИД БОУИ "МЪЖЪТ, КОЙТО ПАДНА НА ЗЕМЯТА"

Човечеството срази враговете.

Навсякъде по света те падат и се разбиват.

Вече не могат да се бият и умират по улиците.

А най-голямото чудо е, че тази победа се дължи на Япония.

ДА ЖИВЕЕ ЯПОНИЯ. НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ!

Гражданите на великата ни нация

поведоха света и унищожиха врага.

НАДЕЖДА, МЕЧТИ, БЛАГОДАРНОСТ

Нашите герои... завинаги...

Къде отиваш? Бягаш ли?

Дете, нямаш ли си близки?

Да. - Да? Знаеш ли къде са?

Видя какво направи той.

Не, това не беше той. - Видя го.

Той ги спря.

Ядрените бомби ги спряха, не джедайските номера.

Какво стана с него? Какво беше това? - Гърч!

Видя го с очите си! - Видях, че е мъртъв. Разбра ли?

Той още е жив, а ти...

Не искам да гледам.

Преживял съм го.

Няма да гледам.

Държах...

Държах ръката му, когато го изключиха.

Направиха го и...

не можах да го спася.

Не мога да го спася.

Разбираш ли?

Опита се.

Имаш ли близки тук?

Мама работи тук.

Върви да я намериш.

Добре съм.

Върви.

Чакай.

Тази е моя.

Това е за теб.

Щом не вярваш, че той го е направил...

разгледай.

Вземи го!

Да!

УСПЯХМЕ

Хей, войнико! Хей, хей! Славен герой!

Хей, снимай се с нас.

Аз нямам телефон. Ще снимаш ли?

Имаме си славен герой, а?

Да!

Хей! Дай да видя. Дай да видя това.

Дай да видя. Дай.

Да!

Движете се!

Дръпни се от пътя!

Да.

Треванте Коул, Спецчасти, група "Саксо".

Искам да взема самолет до САЩ.

Да, сър.

Добре. Да.

Мамка му.

Трябваше да стоим до пътя. - Знам какво трябва да правим.

Има храна и войници, и...

Хора.

Те могат да ни помогнат.

Изобщо къде отиваме?

Мамо.

Гладна съм. - И аз съм гладна, миличка.

Тук няма никого.

Прекалено е голяма.

Топла е.

Ще пораснеш.

Заливат ни с кадри от целия свят.

Голяма част получаваме от сателитите.

Време за празнуване и срещи с близките.

Хората напускат убежищата,

след като извънземният враг беше разбит почти за нощ

скоро след пристигането му.

СВЕТЪТ ПРАЗНУВА ПОБЕДАТА

Сега хората гледат небето и виждат победа.

Това е думата на деня.

Празненства има... - Какво правим?

Какво правим?

Можем да си отидем. - Не можем.

Можем, виж другите.

Защо изобщо сме тук? Какво правим?

Оцеляваме.

Защо?

Мамо?

Какво е това? - Телевизор.

Какво дават?

Нищо.

За татко ли говорите?

Не, не. Говорим за... - Оцеляване.

Мама ми обяснява защо се крием от хората.

Защо се крием?

Защото понякога, когато всичко изглежда тихо, спокойно и безопасно

и ти се струва, че наистина е така, тогава...

едно гласче в теб се обажда.

То винаги е там.

Понякога е много тихо, но трябва да го послушаш.

Защото само на него можеш да се довериш.

А гласчето в мен ми казва:

"Още не, рано е".

Разбирате ли?

И тук ли ще живеем?

Не, няма.

Просто ще спим тук тази нощ.

Къде тогава?

Никъде.

Защото не е безопасно.

Защото гласчето на мама го казва.

Искаш да си другаде без мен ли?

Аз винаги ще съм до теб. Винаги.

И ти ще си до мен.

Няма да ме изоставиш. Няма да позволя това да се случи.

Там, където сме заедно, там е домът ни.

Тази нощ това е домът ни. Разбрахте ли?

Ето. Върви да оправиш леглото.

Ти не го потърси. Аз не го видях.

Аз го видях. Видях го.

Защо го изостави?

Той така пожела.

Правиш каквото каже ли?

Не, не правя каквото ми кажат. - Защо аз да правя каквото ми кажеш?

Защото те пазя жив.

Ти беше прав. Онези хора искаха да ни убият.

Ще го направят, ако не действаме умно. Подложени сме на изпитание.

Светът иска да провери дали може да ни пречупи.

Но не може.