Masters of the Universe

Откъде да започна?

Всъщност искам да кажа,

че всичко, което съм, е заради мястото, от което идвам.

Етерния, свят на безкрайна красота.

Всичко, което го има само в легендите и приказките за лека нощ.

На Етерния тези неща са истински.

Грифони, дракони, говорещи тигри,

вълшебни гори, изпепеляващи пустини, острови в небето, каквото се сетите.

Честна дума, не съм напушен.

Имаме си и замъка Грейскъл.

От баща си знам, че Етерния е туптящото сърце на космоса.

А Грейскъл е сърцето на това сърце.

Излиза, че сърцето на сърцето

на сърцето е силата на Грейскъл.

Казват, че тя може да направи човек могъщ като бог.

За да бъде защитена, силата била затворена в съд.

Древен меч, който нарекли Меча на силата.

Да, знам, но те се спрели на това.

Според легендата, когато Етерния изпадне в огромна нужда,

ще се появи герой, който ще размаха меча

и така де, ще го използва…

… чутовно.

Дотогава мечът оставал заключен в замъка

под зоркия поглед на Магьосницата,

която е мъдра, древна

и малко страшничка, честно казано. Обаче е точна. Наистина.

От векове Грейскъл е под защитата на предците ми.

Така де, потеклото ми е внушителна поредица от могъщи герои.

Благородни, силни, безстрашни.

Но, мамо, аз не искам да се бия.

Всички са по-големи и по-силни от мен.

Освен това имам лоша координация.

Глупости! Кой ти каза? - Кринджър.

Вярно е, той е най-дребният и е слабак.

Цяло чудо е, че още не се е потрошил или умрял.

Какво да прави един принц, ако не тренира фехтовка?

Не знам, може да си играе с Кринджър.

Няма нужда, стига ми и едно кълбо прежда.

Изобщо не помагаш.

Трябва ли да ходя?

Фехтовка. Отивай.

Слушайте, бляскаво бъдеще на Етернос.

Няма статуи на загубеняци,

нито улици, кръстени на страхливци,

или паради за това, че сте направили каквото сте могли.

Тази земя, замъкът, животът ви

се крепят на гърбовете на хора, които са спечелили битката.

Като кралски оръжейник, бъдете сигурни, че съм спечелил много битки.

Затова сме тук сега.

Аз спасих задниците на вашите майки и татковци.

Спасих задниците на вашите съседи и на техните майки и татковци.

Това са много задници. Идеята е, че съм се бил за вас

и сега вие ще се биете за мен с пъргавина,

точност и чутовна сила.

И с това.

Някой знае ли какво е?

Това е пръчка.

Благодаря, че изтъкна очевидното.

Някой друг?

Тийла?

Оръжието ти.

Браво, момичето ми!

Това е оръжието ви, то е ваше продължение.

Разделете се по двойки и се въоръжете.

Искам да видя големи, ярки синини.

Искам да видя разбити носове и нащърбени зъби.

Заемете стабилна стойка.

Диан, искаш ли… - Щеше да си умрял вече два пъти.

Адам. - Поглед - напред!

Гледайте го в очите, докато го съсичате.

Парирай, или ще пострадаш.

Да седнем да го обсъдим?

Адам, прави каквото можеш. Става ли?

Да. Тийла.

Що за приятел си?

Такъв, който ще те ступа.

Дънкан.

Как се справят новобранците ни?

Много са добри и прилежни, сир.

Всички ли?

Не танцувай, Адам!

Хайде. - Удари ме!

Прави се на шут.

Дал съм дума и ще направя от него мъж.

Да. Само че какъв мъж?

Адам! - Удари ме!

Той все пак я обезоръжи.

Само че не става така, стари друже.

Победих! Победих!

Ти май си вярваш.

Момче.

Бий се с мен с това.

Вдигни го.

А сега…

Отбранявай се.

Татко.

Татко!

Светът не е за слабите.

Да, татко.

Повтори.

Светът не е за слабите.

Адам. Ставай!

Стани.

Когато паднеш,

това е шанс да се възправиш. Ясно ли е?

Сега изглеждай силен.

Щом се обърне, ще те види.

Покажи му, че не се даваш лесно.

Щом се обърне, няма да види уплашено момченце.

Ще види мъж.

Какво ще види той?

Мъж. - Добре. Гледай.

Само да се обърне.

Иди да се разходиш.

Представлението свърши, на работа!

Адам. - Какво правиш тук?

Последвах те.

А аз дойдох тук, защото искам да съм сам.

Не бъди такъв скуинк.

Аз не мислех, че си слабак.

Днес на тренировката.

За баща ми съм такъв.

Това Магьосницата ли е?

Какво гледа?

Кралю Рандор, нападат ни.

Оставете на мен, сир.

Кралската стража е добре обучена.

Давам ви дума,

вие и семейството ви ще останете невредими.

Ще ви отведа в Грейскъл. Стража!

Няма страшно.

Стойте с мен.

Тийла! Хайде.

Татко,

страх ме е.

От кого си научила тази дума? Не и от мен.

Всичко ще е наред, мила.

Каквото и да става, щом аз съм тук, няма от какво да се боиш.

Хайде, ела.

Тръгвайте! Бързо!

Много са. - Голяма армия означава само едно.

Повече мишени.

Да вървим!

След мен.

Насам.

Стойте там.

Малки дворцови слабаци.

Продължавайте, не спирайте.

Вървете и оставете на мен.

Някой си го проси.

Дотам стига.

Как смееш да идваш в града ми! Не знаеш ли с кого си имаш работа?

Защо не ми кажеш?

Аз съм Дънкан, командир на кралската стража.

Самият кралски оръжейник.

И днес…

И днес…

… ти се провали.

Татко.

Хайде, ставай. Моля те.

Тийла.

Провалих се.

Хайде.

Дръж се за мен.

Тази нощ царуването на Рандор приключва.

Повярва в себе си дотам, че спря да се боиш от дебнещото в сенките.

Там бях аз.

Аз дебнех.

В най-дълбоките и тъмни кътчета на вселената

се спотайвах аз.

Но сега излизам на светло,

за да видиш своето падение.

Върви, не поглеждай назад.

Адам, не се бой, момчето ми. Аз ще те защитя.

Бъди силен, синко. Ще ги задържа.

Татко? - Вървете!

Татко!

Какво ще ми сториш, демоне?

Само ще ти отсека главата.

Каквато и да е участта ми, Етернос няма да бъде твой.

Твоят дворец е само купчина тухли и стъкло.

Короната ти е бутафорна.

Не, аз искам силата, която стои зад нея.

Евил-Лин?

Евил-Лин.

Добре казано, лорд Скелетор. Направо поетично.

Отведете го, той приключи.

С новата зора

Етерния ще стане свидетел на моя възход.

Това е, приключих. - Да, милорд.

Щом вдигна юмрук, значи край. - Да.

Това е кресчендото!

Занапред ще знаем, милорд.

Идват.

Грейскъл ще падне.

Не, той ще устои.

Донеси ми меча, дете.

Да, побързай.

Трябва да отнесеш меча на сигурно място надалеч оттук.

Нека да е там, където няма да го намерят.