Echo 3

ПЪРВА ЧАСТ

Недейте...

Не!

По-бързо, хайде!

Замълчете.

Боже, помогни ни. Моля Те, Господи. Отче наш, моля Те...

Да... Боже, толкова си красива.

ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-РАНО

Едва дишам.

Стяга ме.

Поемай си леко дъх. Вдишвай, издишвай.

Роклята притиска диафрагмата ми.

Сякаш някой ме души.

Амбър, съвършена си и вече е време.

Искам валиум.

Всъщност нека дойде брат ми.

Ще го повикаме. - Сериозно ли?

Само за минутка, искам да поговоря с него.

Добре. - Чакаме те.

Хайде. - Благодаря.

Как е? - Добре. Така де...

Винаги закъсняват.

Само минутка.

Наред ли е всичко? - Да.

Благодаря.

ТЕКИЛА

Кажи ми, че това наистина се случва. И че ще го бъде.

Нищо не е вечно, а и той е първият ти съпруг.

Имаш право.

Наистина се случва. Обичате се, щастливи сте.

Мигът настана, Буби. Омъжваш се.

Знам.

Но нали не пропускам нещо?

Да, различни сме. Ценностите ни...

Принца не е семеен тип. Вижда баща си веднъж годишно,

а с майка си не е говорил отдавна.

Амбър, миличка...

Не се тревожа за вас двамата. Той се държи добре с теб, нали?

Свикнал е да получава каквото поиска.

Но ти си корава.

Ще бъде равнопоставен брак.

Знаеш колко много те обичам, нали?

Това няма да се промени.

Винаги сме били ти и аз.

Да.

И мама.

Добре. Ако те преметна през рамо, роклята ще се омачка.

Добре.

Да вървим.

Чакай.

Какво?

Едно ще се промени.

Той вече няма да е обикновен войник от отряда ти.

Искам да ми го връщаш жив.

Да се прибира у дома.

Разбра ли?

Да, Буби.

Добре.

Какво да ти кажа, синко? Щастлива жена - щастлив живот.

Нали?

Честито. Прекрасна церемония. - Благодаря.

Точно пък ти да го кажеш.

След три брака вече съм експерт.

Братле! Добре дошъл в семейството.

Знам, че не съм ти баща,

но бих се радвал да ми окажеш честта да го заместя в този танц.

Може ли? - Да.

За момент. - Чудесно.

Каквото пожелаеш днес, насреща съм. - Благодаря.

Какво става, мамо?

Наслаждавам се на свежия въздух.

Забавляваш ли се?

Не са моят тип хора. Не ме искат там.

Преструвай се на нормална заради дъщеря си.

Остави дрогата.

А ти удари едно питие, може да станеш по-сговорчив.

Върви да си вършиш работата. Грижи се за сестра си.

Сигурно кипиш отвътре.

Тя взе богатия ти приятел. Но задължението ти остава.

Грижи се той да не я третира като вещ.

Твърде рано ли е за темата "бебе"?

Сигурно. - Поне да свърши сватбата?

Да, може да изчакаме до утре.

Шегувам се.

Той не е спонтанен човек.

Обича да обмисля нещата.

Но и времето за Сената напредва.

Няма нищо по-неустоимо от военен герой, наскоро свил гнездо.

Не искам да изпусне шанса си.

Напомня ли ти на нашата сватба? - Не, тук е пълно с важни клечки.

И ти си важен.

Командир си им. Момчетата ти порастват.

Синко, вземи си я.

Чаша вода, моля.

Шуреят, нали? - Вече да.

Рой Ленард.

Алекс Чесбъро. Викат ми Бамби.

Бамби? - Да.

Принца ми каза, че си служил в Нова Зеландия.

Да, отдавна беше.

Ядяхме змии в джунглата.

Да, чувал съм. Имат вкус на пиле, нали?

Важна стъпка в живота на мъжа е да създаде семейство.

Да се грижи за други, не само за себе си. Знак за мъжество е.

Да пием за това. - Но помни,

ние сме тези, на които да звъннеш посред нощ

и да кажеш: "Потроших колата и в багажника има труп".

Няма да питаме защо, а ще се притечем на помощ.

Освен ако не зарежеш сестра ми.

Тогава просто ще те гръмнем.

С два куршума.

Да пием за убийството.

За убийството.

Да, сър?

Разбрано.

Принце!

Скиталец, братле!

Викат ни. - Мамка му.

Забавлявай се, ще се видим сутринта.

Обичам те, братле.

Чуйте ме. Потегляме след осем часа.

Трябва да приберем двама американци. Край с пиенето.

Разбрано.

Хайде.

Сега ти си моята Полярна звезда.

Ориентир ли?

Нещо като джипиес? - Не.

Като компютър, който те връща у дома? - Не. Като слънцето и луната.

Ти си цялата вселена.

Обичам те.

Обичам те.

Скъпа...

Викат ни на мисия.

Утре.

Утре?

Вече е утре.

Съжалявам. Спасяване на заложници.

Много съжалявам.

Трябва да се явя в базата в 8 ч.

Оставиха ми нощта.

Е...

Значи имаме шест часа.

ПРОВИНЦИЯ НАНГАРХАР, АФГАНИСТАН

Системите работят.

Зоната за кацане е на три минути.

Ако се влоши, ще прекратим.

Прието. - Заход.

Виждам зоната за кацане.

Чиста е.

Една минута.

Една минута.

Захождаме.

Наближаваме зоната.

Прието. Картина - след 30 секунди.

След 30 секунди.

Трийсет!

Три, две, едно. Вратите се отварят.

Вратите се отварят.

Виждаш ли нещо?

Видимостта се влошава.

Снижи.

Въжетата.

Въжета отляво.

Първото се спуска. - Прието.

Принце, чакай. Нещо не е наред.

Дронът е над друго възвишение. Зоната за кацане не е чиста.

Преместете дрона където трябва. - Слушам.

Спускане. - Движение на земята.

Стрелят по нас!

На хребета!

Принца е на въжето! Спуска се!

Още имаме човек на въжето.

Пусна се, падна.

Принце, добре ли си?

Добре съм.

Изтегляме се! - Имаме човек долу!

Хеликоптерът е повреден. Трябва да се върнем в базата.

Спуснете ме тук!

Височината е 300 метра, половин километър до целта.

Снегът изглежда мек. - Прието.

Слязоха.

Прието, хайде.

Какъв е планът? Засичате ли ме?

На половин километър сме, качваме се при теб.

Прието.

Добре че снегоходките ни са на топло.

Заложниците слизат към вас.

Идвали.

Може да се наложи да избираме между заложниците и Принца.

Лесен избор - нашия човек.

Не, мисията е на първо място. Принца ще почака.

Да им устроим засада тук. Ще дойдат право при нас.

Принце, добре ли си?

Да, но не задълго.

Вършим глупости. Играем си на командоси тук,

а Принца е там сам.

Принце? - Добре съм.

Дръж се.

Журналисти! Не стреляйте!

Не стреляйте! Журналисти!