Echo 3

Добро утро.

Да дръпна ли пердето, за да влезе слънце? Много е хубаво навън.

Защо не излезеш с мен за малко?

Много е приятно.

Хайде.

Разбирам.

Има закуска, ако искаш.

Ела.

Страхотно е, нали?

В Картахена сме.

Доста близо до океана.

Защо не съблечеш тези дрехи и не се изкъпеш днес?

Ще ти стане по-добре.

Миличка?

Вече си в безопасност. Никой няма да ти навреди, щом съм тук.

Няма да го допусна. Разбираш ли?

Миришеш на непознат.

Не говори така. Аз съм твоят съпруг...

Дай ми супата.

Супата?

Слушай, Амбър.

Тялото ти изпитва абстиненция.

С каквото и да са те упоявали, мислим, че трябва да вземеш успокоително,

за да се отърсиш по-лесно. - Не.

Не си спала от... - Не ме докосвай с тази помия!

Добре, спокойно. - Не ме докосвай.

Спокойно. Няма да я слагаме. Нищо няма да ти направя. Ела тук.

Успокой се.

Искам да ти стане по-леко. - Копеле! Пусни ме!

Какво...

Като диво животно е.

Травмирана е.

Да, разбирам. В шок е след това, на което са я подлагали,

но аз съм съпругът й все пак.

Не би ли трябвало да ме приеме със сърцето си?

Просто й дай малко време.

Тя те обича.

Толкова е тъжно.

Спасихме я, но нея всъщност я няма.

Просто искам да дойде на себе си.

Явно трябва време.

Да.

Няма да говоря за съпруга ми. Вече не мисля за него.

Никога не съм го обичала. Не мисля за него.

Казват, че армията учи хората как да станат убийци.

Аз не смятам така.

Братле... - Каква е истината?

Виж, това е много притеснително.

Родените убийци сами влизат в нея.

Съпругът ми е такъв. Убиец.

Това не е тя. И двамата го знаем.

Човек би направил всичко, за да оцелее.

А ако тя вече е напълно друг човек?

Не мога да я позная.

Мич ще се обади скоро за извеждането.

Нямам търпение да се махна от тази страна.

Здравата я разпердушинихме, нали, амиго?

Да, сеньор.

Добър ден, колумбийци.

За мен е чест да застана пред вас.

Най-смелите сред смелите.

Най-силните сред силните.

Елитът на нашите въоръжени сили.

Сигурен съм, че ще бъдете готови

да накарате колумбийците да се гордеят със страната си.

Тук съм, за да изразя искрената си благодарност

и да ви кажа, че нашето отечество Колумбия има нужда от вас.

Никой президент не желае война и никой командир не я приветства.

Но има моменти, в които историята ни задължава

осъзнато да вземаме трудни решения.

Попътен вятър и благосклонно море.

Бог да ви пази.

Г-н Президент!

Само една минута.

Г-н Президент!

Не знаехме какво става.

Уж беше спокойна вечер.

И изведнъж чухме изстрели.

Започна битка и хукнахме към планината.

Какво друго можехме да направим?

Оставиха ни без дом. Къде ще живеем сега?

Откъде пари?

Ние сме мирни хора.

Имаме семейства, работим.

А те се промъкнаха като демони посред нощ!

И унищожиха всичко.

Не се тревожете, ще дадем добър урок на венецуелците.

Но защо?

Те ни нападнаха.

Колумбия първа нападна Венецуела, за да освободи американка, държана там.

Така или иначе ще ги смажем.

Колумбия първа нападна Венецуела! Кое не разбирате?

След като Колумбия удари военна база във Венецуела,

между двете страни избухнаха военни действия.

Виолета. - Здравей.

Не знаехме, че ще дойдеш.

Мислех, че Ернесто ще ви каже.

Не е.

Искам да говоря с вас, преди да заминете.

Може ли?

Хайде де!

Добре ще е сестра ми да поговори и с друг човек.

Много е зле.

Не яде.

И успокоително отказва.

Дали ще можеш да я убедиш?

Да, ще се опитам.

Здравей, Амбър.

Исках да те видя. Нали може?

Да.

Радвам се, че си в безопасност.

Смазана съм.

Но виждам, че физически си добре.

Помня какво изпитвах нощем, когато ме отвлякоха.

Как ме връхлиташе ужас.

Беше толкова страшно,

че не можех да спя без лекарство.

Нормално е.

Лекарство.

Ще помогне ли?

Убих приятелката си.

Някой трябва да бъде наказан.

Благодаря, Амбърлин.

Ела.

Погледни се. Хайде.

Тази жена е невинна. - Не е вярно.

Вярно е.

Виждаш ли?

Не.

Никой няма да проумее какво си преживяла.

Да, няма.

Трябва да живееш сама с този спомен.

Не очаквай разбиране от другите.

Похитителят винаги има пълната власт. А ти си невинна.

Не съм. - Напротив. Невинна си, приятелко.

Ако пиян шофьор те блъсне с колата си, паднеш и пострадаш,

а той избяга и полицията го убие при гонката,

вината не е твоя.

Но те не убиха шофьора, а други хора.

Касапница!

Убитите са толкова много, че умът ми не го побира.

Разбирам.

Вземи лекарството.

Трябва да си почине.

Взе ли лекарството? - Още не.

Но каза нещо много интересно.

Чакай, искам и Принца да чуе. Да отидем при него.

Говореше колко хора са били избити.

Нарече го "касапница".

Обясни и на него.

Тя каза, че е било касапница.

Касапница? - Да.

Странно е колумбийската армия да извърши такова нещо публично.

Всъщност моите военни източници твърдят, че армията изобщо не е била замесена.

Затова ли дойде? Да ни разпитваш за секретна мисия?

Тревожех се за Амбър. Какъв е отговорът?

Той е прав, не можем да го обсъждаме, секретно е.

Да, няма как. Незаконно е да говорим за това.

"Секретно"? - Да.

Знаеш как е. - Гледа ли новините?

Не съм. - Ситуацията ескалира.

А и в двете страни има фракции, които искат мащабна война.

Разбираш ли?

И не им пука защо и как ще започне.

Дори да е заради това, че сте се правeли на колумбийски войници.

Ще го отречеш ли? - Да.

Да. - Скъпа.

Добре ли си?

Искам приспивателното.

Добре.

Седни... - Ще ми го дадеш ли?

Сама ще си го бия. - Добре.

Спокойно, скоро ще бъдем у дома. - Без мен.

За последно ви помагам. И го правя не за вас, а за Амбър.

Незабавно напуснете страната ми.

Напрежението расте.

Нападението над Венецуела

предизвика незабавен ответен удар срещу колумбийска военна база.

Изстреляни са четири ракети.

Краят не се вижда.

Поръчах любимото ти. - Не съм гладна.

Как мина?

Колко навътре си в нещата?

Искам да ми кажеш какво знаеш за това, което се случва.

Знам точно колкото теб.

Спасили са я, което е най-важното. Това е.

Край. - Според мен е едва началото.

Колумбия може би има нужда от война.

Така ли? Не ти вярвам.

Трябват ни пари. - Нищо подобно.

Колумбия има нужда от много пари.

За последно получихме средства по плана "Колумбия" за борбата с дрогата.

Оттогава на практика сме зарязани финансово от САЩ.

Левицата се надига. Знаеш ли защо?

Правителството е фалирало и не изпълнява обещанията си.

Ако не внимаваме, левицата ще спечели

и тогава тежко ни - ще станем като Венецуела.

Да, нуждаем се от война.

Войната значи пари, а парите носят стабилност.

Ясно.