Silo

- Те убиха съдията! - Хайде! Дръжте ги!

Какво стана?

Не съм тренирала за този момент, това стана.

- Мислех, че аз ще рухна първа. - Да, и аз.

- Идват още хора. - Няма да се измъкнем.

- Трябва, няма друг път към дома. - Може би има.

Разносвачите? Още ли се занимаваш с тях?

Трябва да слезем още две нива. Не изоставайте.

Няма как да го убедиш, че не си бил ти.

Няма.

Не знае имената на доносниците ми, но познава почерка ми.

Разбрал е, че аз стоя зад протеста срещу Медоус.

Мамо?

- Момент, миличък. - В кухнята има мъж.

Да ви помогна ли?

Не помня кога за последно съм си правил кафе.

Рядко споменавам кмета Джанс, но тя сама приготвяше своето.

Казваше, че рутинните действия, повече от всичко останало,

й помагат да се чувства свързана с обикновените хора в силоза.

Тази служба

налага да възприемам света от съвсем различен ъгъл.

Позволете на мен, машината е капризна.

Предполага се, че разбирам от техника.

Работила си с Роб, нали?

Работех за него, както той често ми напомня.

Обсъжда ли работата си с теб?

Робърт смята, че тя вече не ме интересува.

Сега работя в Информационния и имам син.

В Пакта пише: "Задачата на майките е да дават на света деца,

а задачата на силоза е да ги опази".

Вкъщи следваме този принцип.

Не ми ли каза някога, че четете Пакта заедно?

- Всяка вечер. - Ще ми донесеш ли вашето копие?

Разбира се.

Предаде доверието ми, Роб. Принуди ме да действам против волята си.

Вече не си шеф на охраната на Правния.

Няма да бъдеш моя сянка.

Прекалено ценен си, за да те отстраня, затова ще заместиш Мери, ще бъдеш съдия.

Сложи ръката си върху Пакта и повтаряй след мен.

Аз, Робърт Симс, се заклевам...

ПО ПОРЕДИЦАТА НА ХЮ ХАУИ

Ще огледам.

- Калвин тук ли е? - Кой пита?

Калвин, отдавна не сме се виждали.

Отбягвам застарелите разносвачи.

- Коленете им не издържат. - Не си в положение да обиждаш.

- Няма да се прибереш у дома цяла. - Затова сме тук.

С приятелите ми трябва да си починем и ни е нужен транспорт до дома.

Ще ти струва скъпо.

Възможно е да имам каса бърбън отпреди катастрофата.

Само отлежала пиячка не стига.

Имаш ли вещи на Жулиета Никълс?

Здравей. Какво правиш?

Не взех пожарникарски шлем

и не искам да се гмуркам отново.

Опитвам се да напасна моята каска.

Искам да те попитам нещо. Генераторът е под сто наводнени нива.

Как светят лампите?

Информационният има свое захранване. Източникът е навън.

- Къде навън? - Някъде отгоре.

Знаеш ли защо е спрял генераторът?

Гениални охранители от Правния решили

да взривят помпа на ниво 144, за да наводнят Механичния.

Не успели да я поправят, преди водата да залее генератора.

- И водата продължава... - Ясно.

Мислиш ли, че има начин да спрем покачването на водата?

Най-близката помпа за подпочвени води е на ниво 30, под водата.

Но може да се захрани с ток и покачването да спре.

- Да. - Чакай.

- Ти можеш да спреш водата. - Аз ли? Не.

- Нямам време. - Не, аз нямам време.

- То изтича. - Имаш.

- Имаш месеци, години да... - Десет.

- Имам десет месеца. - А аз - няколко дена.

- Не си сигурна. - Защо да поемам този риск?

След десет месеца водата ще залее Информационния.

- След 13 ще бъде изцяло под вода. - Не, престани!

Трябва да поправя костюма, а засега не се получава.

- Не мога да прикача шлема. - Къде отиваш?

В склада да търся шлем, който пасва.

Чакай!

- Къде са? - Напуснали са стълбището на ниво 70.

Не знаем къде са, но пратих охранители.

Облечени са като цивилни и надъхват тълпата между нива 60 и 130.

- Обяви ли награда? - По хилядарка за водачите.

Искам барикада на ниво 130, в случай че се измъкнат.

- Моите хора ще ги спрат. - Послушайте ме, г-н Амундсен.

Тревожа се, това ми е работата.

Заради общото благо ще си затворя очите за израза "моите хора".

Ще бъда пределно ясен.

Няма как охранителите на Правния да бъдат ваши.

Имаме новини - на ниво 70 са.

Къде пише, че е неин?

Никъде, но аз съм сигурна.

Лично й го дадох преди 20 години.

И аз го поправих, след като извади с него замразени болтове.

- Бях й забранила. - Ще го взема.

И двете дузини хладилни изпарители, които обеща за престоя ви.

Добави и отлежалата пиячка, и имаме сделка.

- Какъв е планът? - Контейнери за зърно.

Всеки знае, че мелницата на ниво 59 често аварира.

Никой няма да заподозре жито, което караме в друга мелница.

- Не става. - Не предлагам удобства.

Не искам удобства.

Има и четвърти човек. Едър е и няма да се побере.

- Друго нямам. - Ами лебедката?

- Не схващам. - Лъжеш.

Аз не разбрах.

- Електрическа макара с кабел. - Против Пакта е.

- Според Пакта ли се сдоби с нея? - Бракувахме я.

Само разносвачите могат да носят стоки.

Ще провокира хората към бунт.

Трябва да тръгваме. Идват охранители. Хайде!

- Алармирал си Правния. - Щях да ви помогна.

Но не мога да изпусна наградата за главите ви, дори заради приятел.

- Маклейн! - Копеле!

Д-р Фелан твърди, че Кенеди не е бил при него.

Може би Кенеди знае репутацията му.

Пращат най-добрите горе, а за нас - каквото остане.

Аз съм изключение.

Какво има?

Получих съобщение от новия шеф на охраната в Правния.

- От Рик Амундсен. - Какво е станало със Симс?

Вече е съдия.

- Къде е Медоус? - Мъртва е.

- Била е убита. - Какво?

От шефа на Механичния и колежката му.

Нокс и Шърли?

Инструментът не беше на Жулиета.

Дадох му моя. Не знам къде е нейният.

Внимавай, държа те.

- Добре. - Как си?

По-добре да се разделим, не искам да ви бавим повече.

Наградата е за Шърли и мен. Ние също сме заплаха за живота ви.

Хайде да не се разчувстваме. Изчезвайте, бързо.

- И ти върви. - Какво?

Може да не си очаквала такъв развой,

когато се заключи преди 25 години,

но вече никой над ниво 125 не знае коя си.

Това е твоето предимство.

Аз обаче съм шефката на Снабдяване.

- Карла, няма... - Марта, нужна си им долу.

Сега повече от всякога.

Върви.

Върви.

Охлузването е леко. Измий го със сапун и ще зарасне.

Покажи ми раната. Не е много дълбока, продължавай да натискаш, докато се върна.

Маслото от карамфил облекчава болката и миризмата ще ти помогне да заспиш.

Благодаря, ухае много приятно.

Рамото ми изхрущя, ще потърся лекарска помощ.

Чудесна идея, ето го лекаря.

- Заболя ме. - Раздвижи го.

- Да. - Не забравяй маслото от карамфил.

- Благодаря. - За нищо.

Впечатлен съм от техниката ви с бебе в ръце.

Майка ми беше билкарка, а баща ми - алкохолик, често го пребиваха.

Д-р Пийт Никълс.

- Приятно ми е. Катлин Билингс. - Съпругата на шериф Билингс?

Сега разбирам защо помагате на ранените. Разсейвате се.

У дома се тревожа повече.

Пратиха Пол в Механичния. Там е станал инцидент.

- Да, чух за пожар. - Д-р Никълс.

- Да? - Моля, елате с нас.

Веднага.

Какво е намислил?

Силозът да ликвидира убийците.

Ако успее, ще започне начисто, сякаш Жулиета Никълс не е съществувала.

Водил си подобна операция.

- Охранители в цивилни дрехи. - Награда за бегълците.

Тълпата ги гони и взема закона в свои ръце.

За деликатна операция като тази е нужен опит, Роб.

Амундсен е обучаван от най-добрите, но той не е сред тях.

Ами ако се провали?

Възползвай се от поста си, Робърт.

Да.

Д-р Никълс! Благодаря ви, че дойдохте.

Ако мислите, че знам нещо за хората от Механичния, грешите.

Не.

Не ви повиках заради тях.

Реших, че може би искате вещите на дъщеря ви.

При нормални обстоятелства щяхме да ги върнем в употреба,

но обстоятелствата сега са далеч от нормалните.

Боя се, че ако върна нещата й в циркулация, ще бъдат издигнати в култ,

ще станат желани и ще предизвикат завист, разногласия и накрая - насилие.

Паметта на дъщеря ви вече бе осквернена, за да послужи на чужди интереси.

Чух, че помагате на ранените в сблъсъка след убийството на съдия Медоус.

Изпълнявате дълга си

и това ми дава надежда, че може да изиграете важна роля

в движението да възстановим реда в силоза и да върнем вярата в Пакта.

- Ами ако откажа? - Защо бихте отказали?

Искам да съм наясно. Какво ще стане, ако не ви помогна?

Не ми остана нищо за губене, нали?

Силозът ми отне сина, съпругата и дъщерята.

Не помагах на ранените от чувство на дълг към силоза.

Опитвах се да си върна професионалната етика.

Да практикувам медицина, без да лъжа, без да вредя.

Говоря за контрацептивите с оранжев код, за всички млади двойки.

Лицата им са озарени от надежда.

А аз знам, че тя е безпочвена.

Професията ми е измама.