Silo

По дяволите.

- Здравей. - Най-сетне приключих и реших да се отбия.

- Днес беше важен ден. - Да, наистина.

- Всичко наред ли е? - Да.

Справи се добре на срещата.

Поставихме началото на нещо хубаво.

Мирише на пушек.

Супата не ми хареса и си стоплих пица.

- Добре тогава. Лека нощ. - Лека.

Самата бележка не е голям проблем.

Тревожно е решението й да те излъже.

Лекарствата заличават миналото,

но ако тя не приема новия сюжет, имаме проблем от друго естество.

А ти, Камил, си разказвачът, на когото тя трябва да вярва.

Не разбирам защо отнема толкова време.

Казахте месец, най-много два.

Имаме данни, събирани 352 години,

които доказват, че протоколът работи в повечето случаи.

Когато се прилага правилно.

Подобно на вас преди 140 г., шест силоза успешно са преживели пълно преустройство.

В този процес винаги е имало набелязани индивиди.

Разбирам отчаянието ти.

Протоколът е доказано ефективен, но е имало изключения -

индивиди, като Жулиета Никълс, които се нуждаят от допълнително лечение.

Ти, Камил, работиш с такъв индивид.

Олекна ми.

Сънят й показва остатъчни спомени от завръщането й.

Продължи с медикаментите още две седмици.

Затегни охраната й и удвои усилията си

да увериш Никълс, че ти си най-верният й съюзник.

На 50 км от Картърсвил.

Страхотни залези над върховете на планината.

Да, имахме коне, патици и кози.

Два булдога.

Най-злите кучета на света.

Работата им беше да ни гонят от портата до къщата,

щом слезехме от автобуса.

Когато ти казах, че ще нося костюма на талисмана на университетския отбор…

Не е важно.

- Какво? - Ти се смя толкова много,

че се напика.

Май не съм много добра сестра.

Мама се казваше Грейс.

Татко…

Уилям.

Моля те… Съжалявам, Доналд, но просто…

- Не знам какво да кажа. - Не.

Не се извинявай, аз съжалявам.

По дяволите.

- Добре ли сте? - Обикновено не ругая предмети.

Не стават за отдушник.

Но пък тази машина си го проси от месеци.

Вкусни са. Няма нужда да чистите.

Всичко наред ли е?

Да, сестра ми е тук.

Поне телом.

Три десетилетия сме си говорили всеки ден,

а сега ме гледа сякаш съм таксиметров шофьор.

Вие сте Даниъл. Очаквах ви, аз съм Виктор Црънкович.

Лекуващият лекар на Шарлот.

- Здравейте. - Приятно ми е.

Съжалявам, но аз съм виновен, че тя не ви помни.

ПО ПОРЕДИЦАТА НА ХЮ ХАУИ

Лекарствата са като подвижен мост между нея и спомените й.

Защитна междина между горе и долу.

Прекалим ли, мостът остава горе и тя няма да си върне спомените.

Но когато укрепне, ще спрем лекарствата,

ще свалим моста, ще минем по него

и ще изберем кои спомени да възстановим и кои да пропуснем.

- С моста ли ви обърках? - Не.

Не знам, да.

Този разговор не беше в списъка ми с неща за проумяване днес.

Щом мостът падне, как ще върнете спомените й?

- Като все й разказваме нейната история. - Нейната история ли?

Добре.

Защо хората господстват над света, а не маймуните?

Не знам. Заради палците на ръцете.

По-добрата моторика. По-големият мозък. По-малкото косми.

Друг въпрос. Какво правите по цял ден?

Понастоящем ли? Обаждам се на непознати и ги моля за пари.

Именно - свързвате се с хора и им разказвате нещо.

Вземате информация и й придавате смисъл.

Това правят хората - разказват истории, придават смисъл.

Това е нашата суперсила. Вие, аз, Шарлот -

ние сме съвкупност от истории, които си разказваме.

Паметта е вътрешната ни биография.

Информация, на която сме дали смисъл, за да ни каже кои сме.

Лекарствата са изтрили историята на Шарлот.

Както вече ви казах,

ще ги спрем и спомен по спомен ще изградите историята й отново.

- Спомен по спомен ли? - Да.

Любяща сестра, изкусен военен пилот.

Дори мисията в Иран, но ще имате избор.

Даниъл, бихте могли да не я травмирате с цялата истина.

Имате шанса да й спестите случилото се с ескадрилата й.

Може ли да я излъжа? Ще ми повярва ли?

Защо да я лъжете?

За да забрави някои свои възгледи за мен.

Може да й внушите лъжа.

Ще отнеме много време и усилия.

Реалните спомени се връщат бързо. Те са налични, но тя не ги вижда.

Ще са ви нужни артефакти, за да й върнете старите спомени.

Предмети от живота й, от детството й.

Паметта се корени в цялото тяло, не само в мозъка.

Тя е в миризмите от миналото и в смисъла, който сме влагали в предметите като деца.

Използваме ги като средства за активиране на невронните връзки.

Нашите починаха, когато бяхме малки.

Отгледа ни леля ни. Нямаме много вещи от детството ни.

Съжалявам, но между единиците и нулите съществува и нещо друго.

Не са само неврони и аксони, има и нещо друго.

Нещо загадъчно като душа.

И то не е подвластно на никого.

Затова понякога, в 10% от случаите, не се получава.

Но тя реагира добре на лекарствата, нека това ви дава надежда.

Нали? Добре.

ПАКТ

Извинете, че ви прекъсвам, шефе. Една жена ви търси.

Пуснах доклад за изчезнал човек, но тя настоява да ви види.

Случаят не е обикновен.

- Кой е изчезнал? - Орла Кент.

- Тя ми е сестра. - Сянката на шефа на Снабдяване?

Вчера я видях на Съвета на силоза, говорих с нея.

- Изчезнала ли е? - Идва у дома след работа.

- Снощи не се появи. - Може да се е прибрала направо вкъщи.

Не, щеше да прати бележка. Родителите ни са възрастни.

Тревожат се за нея. От малки си пращаме бележки.

Щом всички са налични, нашите са спокойни.

Знам, че сте затрупани с работа,

която е важна за целия силоз, но нещо не е наред.

Сигурна съм.

Излъгах родителите си. Казах им, че снощи Орла е спала при мен.

Не мога да ги лъжа и днес.

Добре.

Добре.

ДО: КАРЛА МАКЛЕЙН ОТДЕЛ: СНАБДЯВАНЕ

Благодаря.

ТЪРСЯ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРЛА КЕНТ. ДА СЕ СВЪРЖЕ СЪС СЕСТРА СИ.

Всичко е в стил Франкенщайн.

- Црънкович ли? - Не, аз.

Той иска от мен да вкарам пазарска количка в мозъка й,

да я напълня и да възстановя душата й.

Кои сме ние, ако не съвкупност от спомените си, нали?

Вероятно.

Мислех да отида да видя сестра ти, ако не възразяваш.

Не съм полагала военна служба. Ще й занеса нещичко.

- Бонбони и списания на ранен ветеран. - Добре.

Даниъл.

- Здравей. - Хелън.

- Здравей. - Привет.

Познаваш ли Анна Търман?

- Хелън Дрю. - Не и официално.

Всички казват, че речите на майка ви са непробиваеми благодарение на вас.

С Хелън излязохме на среща.

Не беше среща.

Минах през офиса ти. Разбрах за сестра ти.

- Исках да ти кажа, че съжалявам. - Благодаря.

В "Уолтър Рийд" ли е?

Не, преместиха я в клиниката "Хайди Стенсън".

Някой е използвал дебели връзки. Военен летец едва ли има толкова пари.

Всъщност д-р Црънкович отдавна лекува безплатно военни ветерани.

Да, сигурно е така.

Първите му опити бяха върху затворници

в дълбоко задлъжнели към САЩ държави, които нямаха думата.

Продължи с новобранци в армията, които не можеха да откажат лечение.

И в двата случая е заличил спомените им с голяма гъба за черна дъска.

Помага на измъчени ветерани да забравят преживения ужас.

Прави изпечени престъпници пълноценни членове на обществото.

Но той решава какво да помнят хората и какво - не.

Не те ли тревожи?

Оказа се много по-сложно.

А и тя ми е сестра, тревожа се за нея, откакто стана военен пилот.

Не е ли цинично, че тества теориите си на ранени ветерани?

- Хелън. - Виктор загуби жена си

и детето си в катастрофа - заспал на волана.

Мисля, че водеща е личната му драма.

Всичко хубаво. И предай поздрави на Шарлот.

Добре.

Излязъл си с журналистка и си решил, че е среща?

Политиците и журналистите принципно…

Знам, обменят информация.

- Бях… - Объркан?

Тя е хубава, но е и добра в работата си.

Въпреки че не е оценена.

Не е ли в "Поуст"?

Не, от година не работи там, не беше послушна.

Сега е в някакъв онлайн клюкарник.

Въпреки това е журналист. Получи своето, а ти остана с пръст в уста.

Какво е получила?

Каза й къде е Шарлот.

Безплатно.

ПЪРВА СРЕЩА НА СЪВЕТА НА СИЛОЗА В КАФЕТЕРИЯТА

Тя каза да вземеш кутията.

За късмет.

Нали?

"Искаше истината.

Тя е, че те обичам.

Не се бой, в Снабдяване са добри."

Госпожо?

Госпожо?

Г-жа Симс ми нареди да регистрирам движенията ви.