The Sheep Detectives

ОВЦЕ ДЕТЕКТИВИ

Скъпа моя Ребека,

знам, че имаш много въпроси.

Аз също.

Все пак животът е мистерия.

Но ако има един отговор на всички вселенски загадки,

една тайна за вечно щастие,

бих предположил, че е следната:

овцете.

Не, сериозно.

Наистина са овцете.

Добре, идвам.

В последното си писмо ме питаш имам ли специална овца.

Всичките са специални, затова съм им дал имена.

Например…

… свадливите близнаци нарекох Рони и Реджи.

Следват гордият и достопочтен Сър Ричфийлд,

Облак - пухкавелката…

Пада си малко примадона.

Зора е любопитната.

Мопъл - търпеливият.

И Вълнести очи…

… понеже не успях да измисля нещо по-добро.

Вярно е, казах, че всички са специални,

но признавам, че две от тях са особено специални.

Себастиан,

най-едрият ми овен,

самотник като мен.

Рано или късно се запилява някъде.

И рано или късно се връща.

И накрая, Лили.

Най-умната ми овца.

Тя сякаш винаги знае какво се върти в ума ми

и какво се таи в сърцето ми.

Тя ми носи онзи особен покой, познат само на овчарите.

Покой, породен

от грижата за най-милите създания на света.

Всеки ден започва с грижи за здравето им.

ХРАНА ЗА ОВЦЕ

Държа ги добре нахранени

и добре гледани.

Старая се да им осигурявам и забавления.

Щом се събудя, зная, че ще бъда аз,

ще бъда онзи мъж, що буди се до теб…

Давам им и лекарствата, които сигурно биха казали, че харесват,

ако можеха да говорят.

Време е за лекарството ти, приятел. Така.

Щом приключа със задълженията си и слънцето се спусне ниско над земята,

избирам книга, която да им чета.

Детективски романи, мистерии, загадки. Те са ми любимите.

"Зная кога е бил убит Родни Холингсхед

и зная кой е истинският му убиец."

Преструвам се, че следят историята,

но дълбоко в сърцето си знам, че макар и специални, те си остават…

… овце.

Не, стига толкова.

Хайде, разотивайте се.

Края ще ви прочета утре.

Защо спря точно сега?

Тъкмо щеше да разкрие убиеца!

Какво мъчение! Камериерката е, нали?

Разбира се, че е тя.

Не, не, градинарят е.

Все коси тревата, обаче не я яде.

Да, подозрително е.

Глупости, докторът е.

Друг път, странната леля е.

Тя е от друга история, умнико.

Как може да сме близнаци?

Хайде пак.

Да.

Пак се бият.

Всички бъркате.

Разбрах кой е още преди две глави.

Камериерката?

Не е тя.

Племенникът Бърти Холингсхед.

Лили, нали детективът доказа, че всички улики срещу Бърти

са подправени от истинския убиец?

Именно.

Не разбирате ли?

За да не бъде осъден, сам е подправил уликите.

Бърти Холингсхед е истинският убиец.

Това защо беше?

Джордж ще довърши утре и ще се убедите сами.

Според мен е камериерката.

"Бърти познаваше добре закона.

Човек не можеше да бъде съден втори път за същото престъпление.

За да избегне присъда, той лично подправи уликите.

Бърти Холингсхед беше истинският убиец."

Повечето ми овце сякаш прекарват деня си в ядене

или в мисли за ядене.

Но имам и три палави агънца с неизчерпаема енергия.

Щастливи и безгрижни създания, които се родиха през пролетта.

Всъщност почти всички агънца се раждат напролет.

Но имам и едно, което се роди през зимата.

Хей, здравей.

Дейзи. - Оливър.

Аз съм Пикълс. - Ти как се казваш?

Нямам си име.

Искаш ли да си играем?

Не! Къш!

Няма да играете със зимното агне.

То няма място в стадото.

Поради причини, които само една овца си знае,

стадото често отхвърля агне, родено през зимата.

Няма нищо.

Само защото зимното агне е различно.

Така, добре.

Имам въпрос.

Защо Джордж така милее за онова агне?

Джордж не е овца.

Никой не му е обяснил за зимните агнета.

И последно, ако приемеш поканата ми,

знай, че живея близо до градчето Денбрук.

И то си има своите особняци.

Например…

Здравей, Кейлъб.

Кейлъб, също овчар.

Привет, дами!

Не ми харесва.

Хам, касапинът.

Него пък съвсем не харесвам.

Бет, ханджийката.

Тя не ме харесва.

Идва ми да го убия.

Тим, полицаят.

Идиот.

И преподобният Хилкоут, който се изживява като човешки пастир.

Отношенията ни са сложни.

Днес ще четем "Притча за изгубената овца".

Джордж, ще се присъединиш ли?

Всички са добре дошли в дома Господен.

Даже и касапите?

Не идвам за проповед,

а да уредя дълг.

Добрият стар Джордж.

Добрият стар Джордж.

Но стига за хората.

Искам да се запознаеш със стадото ми.

Те копнеят да те видят.

Също и аз.

Моля те, ела по-скоро.

С обич, Джордж.

Облак?

Имам въпрос. Глухарчетата ще направят ли миглите ми като твоите?

Не, те не помагат за мигли.

Но вършат чудеса за вълната.

Погледни Вълнести очи.

Той яде само глухарчета.

Така ли се казват? Ами добре.

Да оставим малко глухарчета за Себастиан. Няма го от дни.

Много важно. Откакто Джордж го домъкна кой знае откъде,

той все се запилява в града.

Нека си стои гладен.

Това, че не го е грижа за нас, не значи да му отвърнем със същото.

Себастиан е част от стадото.

Вижте! Кейлъб!

Кученца!

Кученца, кученца!

Кейлъб! Насам!

Обожавам как ухае.

От вълнените му пуловери е.

Толкова хубаво са обагрени.

Може ли? - Махай се!

Влизам.

Толкова е нов, красив и лъскав!

И ти ли си мислиш същото?

Искам да го блъсна! - И аз искам!

Реджи! Рони!

Нали се разбрахме, не блъскате нещо, освен ако…

Освен ако няма основателна причина.

Точно така.

Кейлъб идва за трети път този месец.

Има само едно нещо, за което може да говорят.

Обединяването на стадата!

Обединяване! - Нови овце!

Нови пасища! - Кученца?

Обмислям го!

Дадох ти шанс, а ти ме излъга, Кейлъб!

И не се връщай!

Явно няма да обединяваме стадата.

Така се зарадвах,

а сега ми е толкова тъжно.

Искам да забравя за това!

Наистина, твърде разочароващо е.

Слушайте,

на "три" решаваме да забравим за посещението на Кейлъб.

Едно, две…

Ами Мопъл? Той не може да забравя.

Защо?

Горкият Мопъл,

роден е с ужасно заболяване.

За разлика от нас, той не може да забрави нещо по желание.

Да, вярно.

Мопъл, щом забравим, не ни напомняй повече за това.

Сигурна ли си? Не беше чак толкова зле.

Но не беше и добре. Защо да се мъчим?

Готови?

Едно,